— Е, не нейния, а на любовника й, везира Сененмут.
— Мерете си думите, момиче! — грубо се намеси Валу.
Нешрата за пореден път стана сериозна:
— Защо, господарю Валу? Може да си напакостя с нещо ли? — изви тя глава назад и се разсмя.
— Ипумер споменавал ли е някога за Пантерите от Юга и за героичните дела на полка на Сет?
— О, да. Веднъж дори сподели, че подвизите им са станали възможни благодарение на смъртта на една жена. Но никога не съм долавяла укор или възмущение в тона му, а само подигравка. Ипумер беше човек, който ценеше удоволствията. Приличаше на маймуна, готова всеки миг да направи някоя беля. Споменаваше и за Шишнак, онзи жрец от Червения параклис, който не пропускал да предложи жена си за ръчни услуги на посетителите. Даже ми казваше, че някои от нашите големи герои нямали нищо против тези предложения и че баща ми бил един от тях. Е — прокара тя пръсти през челото си, — мисля, че няма какво повече да научите от мен — Амеротке долавяше, че Нешрата ги върти в затворен кръг. Беше им наговорила куп лъжи, примесени с известна доза истина. Как да отсееше сега зърното от плявата? Погледна към Валу: Очите и ушите на фараона изглеждаше умислен. — Уважаеми главен обвинителю — обърна се тя в този миг към него, — Ипумер може и да е идвал тук, може и да се е срещал с някоя жена от този дом, но няма доказателства, че съм била аз. Освен това покойният имаше и други близки приятели в Тива. Откъде да знаем, че след посещението си тук не е бил гост на лекаря Интеф или на… — замълча тя за миг, прехапвайки уста — жената, позната с името Фелима?
Амеротке бе сигурен, че тя бе готова да нарече Фелима с някоя обидна дума, но спря овреме. Запита се каква ли е причината за тази толкова голяма и добре скрита неприязън.
— Виждали ли сте се някога с вдовицата Фелима? — попита я внезапно той.
— Нито веднъж.
— А с лекаря Интеф?
— Че защо?
Амеротке се изправи с думите:
— Бихте ли ни оставила за малко насаме с царския обвинител?
— С голямо удоволствие — Нешрата стана, поклони се на двамата и веднага излезе през вратата, която гледаше към градината.
Валу въздъхна шумно:
— Ще трябва да свалим това дело от дневния ред. Тя е същинска дяволица, по-хлъзгава от мангуста и с по-остър език от кобра. Не можем да я свържем със смъртта на Ипумер. По нейно признание никак не я интересува дали писарят е жив или умрял. Единственото, на което държи истински, е да унижава баща си.
— Тя лъже — заяви Амеротке. — Няма как да докажем дори едничък факт от думите й. А всъщност може и самата тя да е довела Ипумер в Тива. Има ли по-подходящ начин да унижи Пешеду и останалите от това да се свърже със сина на най-големия им враг? И всичко се връзва. Писарят е бил хубав и млад, надарен с красноречие и мъжка сила. Идвал е в този дом почти цяла година. Някоя от прислужниците може и да се е влюбила в него, а Ипумер не й е отказал: ето как Нешрата се е снабдила с първокласен канал за шпиониране на бившия си любовник.
— Добре, добре. Ще трябва да поразпитам прислужницата… — отвърна Валу. Повикаха младото момиче. Царският обвинител я засипа с въпроси. Момичето очевидно бе примряло от страх, но твърдо повтори вече казаното в съда. Обещаният подкуп, ласкателствата и заплахите не помогнаха с нищо: господарката й не бе излизала от спалнята си в онази нощ. Прислужницата бе отваряла и затваряла няколко пъти вратата на спалнята и всеки път бе виждала Нешрата, потънала в дълбок сън на леглото, което е по-близо до единствената врата на стаята. Валу се видя принуден да отстъпи и момичето бе освободено.
— Дойде време да поговорим със съпругата на Пешеду — Вемсит, и с Кией — по-малката сестра на Нешрата! — заяви Очите и ушите на фараона.
В този миг един слуга съобщи, че е дошъл посетител — генерал Карнак.
Десета глава
Генерал Пешеду щеше да умре много скоро, но не го знаеше. Може би заради това боговете го дариха с кратък миг на щастие, преди неговата Ка да поеме тревожното си пътуване на запад. Най-голямо удоволствие му доставяше да облече обикновена туника, да обуе сандали и да тръгне на лов с лодката си из пустите участъци между два завоя на Нил. Достатъчно широкият съд газеше дълбоко, воден с леки загребвания от личния му слуга, седнал на носа. Пешеду стоеше прав в средната част, заобиколен от мрежи, ловни кошове и плоски сърповидни пръчки за лов18, изписани целите с молитви към Сет, Озирис и други богове да погледнат благосклонно към любимото му занимание. Пешеду се бе забавлявал чудесно цялата заран. Лодката се бе отдалечила доста от града, преди да стигне до любимото му място — точно срещу руините на храма на Бес. Спокойствието и тишината бяха нарушавани от време на време от рева на хипопотами, залегнали навътре в тръстиковия гъсталак, от плисъка на реката и от рядкото шумно потапяне на крокодилите. Те бяха излезли от Нил и се припичаха на брега, а когато се стоплеха достатъчно, припълзяваха в сянката на върбовите дървета.
18
Става дума за типичен бумеранг. Терминът има австралийски произход, но в древността същото ловно оръжие е било ползвано повсеместно в Египет, Южна Индия и Югоизточна Азия. — Бел.прев.