Софи Хана
Убийства в Кингфишър Хил
Нови мистерии с Еркюл Поаро #4
Книгата се посвещава на Хелън А., моя приятелка и изключителен фен на Агата, също като мен.
Глава 1
Среднощна сбирка
Тази история не започва посреднощ, а десет минути преди два часа следобед на 22 февруари 1931 г. Именно тогава взеха да се случват странните неща — докато мосю Еркюл Поаро и инспектор Едуард Кечпул (негов приятел и разказващ настоящата история) се намираха на лондонската „Бъкингам Пелъс Роуд“ с още трийсетина непознати. Групата бе доста рехава — никой от хората не бе прекалено близо до останалите, но все пак бе ясно, че са заедно.
Мъже, жени и едно дете (бебе, така стегнато повито, че приличаше по-скоро на мумия) щяхме да бъдем спътници в пътуване, което ми изглеждаше странно и озадачаващо много преди да осъзная по-късно колко необичайно ще се окаже.
Бяхме се събрали край автобуса, който трябваше да ни отведе до прочутото провинциално имение „Кингфишър Хил“, близо до Хейзълмиър в Съри, според мнозина, място с изумителна природна красота. Независимо че пристигнахме доста по-рано от обявения час, на никой от нас, пътниците, не бе позволено да се качи в автобуса, затова треперехме във влажния февруарски студ, потропвахме с крака и топлехме ръцете си в ръкавици с дъха си, доколкото можем.
Беше един от онези зимни дни, които са сумрачни още от сутринта и остават все така потискащи през всичките си часове, все едно е среднощ.
В автобуса имаше трийсет места, а щяхме да пътуваме трийсет и двама, включително пеленачето, в здравата прегръдка на майка му, а всички останали трябваше да заемем седалките от двете страни на пътеката. Групата ни включваше и един представител на автобусната компания.
Докато треперех от студ до Поаро, ме порази мисълта, че имам доста повече общо с пеленачето, отколкото с който и да е от останалите пътници. Трийсет души от общо трийсет и двамата тук знаеха защо отиват там, където отивахме в онзи ден. Поаро беше един от тези щастливци. Шофьорът на автобуса също бе наясно — така си осигуряваше храната, убедителен мотив, откъдето и да го погледнеш.
Аз и бебето обаче бяхме единствените, които нямахме и най-бегла представа защо ще се качим в ярко изрисувания автобус, но само единият от двама ни възприемаше невежеството си като проблем. Всичко, което знаех досега, беше крайната точка на пътуването — „Кингфишър Хил“, частно провинциално имение от деветстотин акра, с голф клуб, два тенис корта, плувен басейн, проектиран и построен от знаменития архитект сър Виктор Маркъл, който беше забележителен с това, че водата му е топла през цялата година.
Провинциален дом в спокойствието и зеленината на „Кингфишър Хил“ е по джоба единствено на най-богатите, но това не пречи на лондончани от всички класи да го обсъждат до безкрай. Вероятно и аз щях да съм развълнуван от първото влизане през благословените порти, стига Поаро да не бе така твърдо решен да не разкрива пред мен причината за нашето посещение. Обаче мисълта, че ме държи „на тъмно“ повече от обичайното, се оказа прекалено голям дразнител. Дали не съм на път да срещна бъдеща кралица? В Скотланд Ярд понякога говореха, че обитателите на „Кингфишър Хил“ са предимно кралски персони и аристократи, а при пътуване, замислено от Поаро, всичко беше възможно.
Автобусът тръгна точно в два часа и не бих казал, че събитията, станали преди шофьорът да се провикне с жизнерадостното „Потегляме, дами и господа“, са отнели четвърт час. Поради това уверено мога да посоча два без десет като момента, в който забелязах нещастната жена с някак си безлично лице.
Мога да ви кажа също, че първоначалното заглавие на тази глава беше „Жената с безличното лице“. Поаро го предпочиташе и протестира, когато му заявих, че съм го променил.
— Кечпул, притежаваш дълбоко вкоренена естествена склонност към необосновани твърдения — заяви Поаро и ме погледна гневно. — Защо даваш на тази най-важна глава заглавие „Среднощна сбирка“, което ще предизвика объркване? Нищо значимо не е станало в полунощ в този или в който и да е друг ден! Беше си посред бял ден, докато чакахме в студа, почти превръщайки се в бучки лед, без да получим обяснение защо вратите на онзи char-a-banc1 не са отворени, за да влезем на топло вътре — Поаро млъкна и се намръщи. Изчаках докато разплете двата отделни източника на раздразнението си, които, без да иска беше заплел в жлъчния си коментар. — Категорично не беше посреднощ.
1
char-a-banc — голяма кола за туристически обиколки с открити страни без обособена пътека по средата (фр.). — Б.пр.