И двамата мъже бяха толкова заети с промяната в нея, че никой не забеляза моята изненада, нито тази на Поаро.
Дейзи отвори уста, но не излезе и дума. Беше вперила поглед в Поаро, сякаш очакваше да й подаде реплика.
Той бързо пристъпи напред с протегната ръка.
— Мадмоазел Дейзи! — възкликна той. — За мен е огромно удоволствие да се запозная с вас. Аз съм Еркюл Поаро — вероятно сте чували за мен, хъм, и сте виждали моята фотография във вестниците? Каква огромна изненада трябва да е за вас да ме намерите тук, във вашия фамилен дом! Може ли да ви представя приятеля си мосю Едуард Кечпул?
Значи така е решил да играе. Съгласен бях, защото предположих, че зад плана на Поаро има основателни причини. Изчаках да видя дали Дейзи ще се включи в шарадата. Тя пое ръката ми, без дори да ме погледне, но не откъсваше очи от Поаро.
— Значи вие сте Еркюл Поаро? — запита Оливър Прауд, когато пристъпи, за да се ръкува, а на Дейзи обясни, че той е ужасно известен.
— Знам — отвърна тя с глас, които излъчваше неприязън. — Чувала съм за безбройните му успехи.
— Mersi bien. Вярно е, много са — Поаро леко се поклони.
— Предполагам, че не сте тук в професионалното си амплоа — заяви Прауд.
— Че защо да е? — сряза го Ричард Девънпорт.
— Ами, точно така, това казвах и аз — сигурно е тук единствено с цел да си почине и да се позабавлява.
Двамата размениха поглед, който ми се стори многозначителен.
Поаро си даде вид, че не е забелязал нищо.
— Напълно прав сте в предположението си, мистър Прауд. Поаро си е взел почивка от работата, за да дойде тук, на това място с огромно значение.
— Значение? — намръщи се Дейзи Девънпорт, която едва не изплю думата, докато брат й и годеникът й отново размениха многозначителни погледи.
— Oui. Моят приятел Кечпул и аз, и двамата сме най-ентусиазирани играчи на „Пийпърс“.
Вероятно Поаро вече беше забравил, че аз трябваше да се интересувам само от търговските перспективи на играта. Но дали пък не трябваше да съм и двете: бизнесмен, който иска да оцени пазарния потенциал на играта „Пийпърс“, както и неин страстен поклонник? Щеше да ми е полезно да съм по-наясно с въпроса.
— За нас е изключително удоволствие да можем да се запознаем с двамата изобретатели на любимата ни игра! — продължи Поаро. — Надяваме се в идващите няколко дни да научим много за това, което е вдъхновило изобретателите на „Пийпърс“ — той сякаш подчерта дебело тези три думи.
Според мен Дейзи получи ясно послание — той ще има достатъчно време да изкопчи от нея истината за убийството, което твърдеше, че е извършила. Изглеждаше разярена.
— Скъпа, какво става? — попита я загрижено годеникът й.
— Млъквай, Оливър — сряза го тя безцеремонно.
В нея бушуваха емоции — поне това ставаше ясно от израза на лицето й, но очевидно бяха такива, които не искаше да сподели с него.
— Да вървим да намерим другите — предложи Ричард и ни поведе.
Зад него, но пред нас с Поаро, Оливър Прауд се опитваше да върви до Дейзи. Сякаш за да осуети намерението му, тя забави крачка и накрая тръгна редом с мен.
Разбирах огорчението й, макар да не й симпатизирах. Ако в автобуса знаеше, че Поаро пътува за нейната собствена къща, не би издала дори въздишка. Можеше ли убийството, за което му бе разказала, да е всъщност убийството на брат й Франк?
Колкото повече размишлявах по въпроса, толкова по-вероятно започваше да ми се струва. Та нали Ричард Девънпорт вярваше, че годеницата му Хелън е невинна за това престъпление, а ми се стори доста невероятно Дейзи Девънпорт да е лично въвлечена в две убийства. Освен това, като се върна на онова, което Поаро ми разказа за разговора мм в автобуса, в него сякаш се криеха доста следи: Дейзи казала, че обичала много мъжа, когото убила, но любовта й към него била напълно различна от любовта, която изпитва към годеника си.
Любовта към един брат трябва да е много по-различна от романтичната любов, нали?
Всичко си пасваше идеално.
Ричард Девънпорт беше казал в писмото си до Поаро, че едно време е работил във Финансовото министерство, но че наскоро напуснал длъжността си там и поел грижите за финансовите и бизнес делата на баща си. А Дейзи беше казала на Поаро, че крадецът, откраднал от Сидни Девънпорт, е отговарял за същите тези дела. Сидни е поверил своето богатство първо на единия си син — син, който предал доверието му и откраднал от него, а после, след смъртта на Франк, го предал на другия си син Ричард.