След това Сидни настоя Поаро да му каже дали Дейзи ни е поканила в „Малкото ключе“, за да станем свидетели на публичното й признание пред семейството й — това ли е бил начинът, по който е привлякла вниманието на Поаро към убийството на Франк? Защо и как по друг начин той би могъл да се заинтересува, след като случаят вече е решен официално и виновната страна се готви да плати предстоящата ужасна цена за своето престъпление?
Ричард Девънпорт, който седеше до мен, се вцепени. Усетих страха му толкова остро, все едно струи във въздуха между нас и се влива право в сърцето ми. Баща му никога не трябваше да узнае, че именно той ни покани тук. Важността на това бе толкова очевидна за мен, колкото и за него. Сега прекрасно разбрах защо бедният момък е толкова уплашен от баща си. След като на мен самия тази версия на Сидни Девънпорт, която виждах в момента, ми се струваше толкова сатанинска и ужасяваща, можех само да си представя колко по-зле би трябвало да се чувства всеки, живял в това семейство от раждането си.
Дейзи дори не потрепна. Остана спокойна през цялото време и излъчваше задоволството на режисьор на пиеса — все едно всеки един действа и казва точно както тя е определила. Лилиан, Годфри и Върна изглеждаха застинали в обща решителност да не помръднат и с едно мускулче, докато не стане безопасно да го направят.
Поаро обясни, че срещата с Дейзи в автобуса от Лондон е била чиста случайност. Убийството на Франк Девънпорт, признанието на Хелън Актън и предстоящата екзекуция са привлекли вниманието му чрез „наш общ познат от средите на правораздаването“. Чух как Ричард Девънпорт въздъхва облекчено.
Сидни се обърна към Дейзи и я попита защо, след като е била в автобус, който пътувал за „Кингфишър Хил“, не е останала в него? И защо вместо това е слязла в Кобъм, което е наложило Оливър да вземе колата и да я прибере от там?
— И това е първият ти въпрос към мен, татко, след всичко, което ти казах? Интересуваш се повече от начина ми на придвижване, отколкото защо убих сина ти?
— Нищо такова не си направила — изрева Сидни и се обърна към Поаро. — Тя говори глупости! Кажете ми, че го виждате така ясно, както и аз. Не знам защо е избрала да изтезава мен и майка си с подобна позорна лъжа, но точно това е — лъжа! Хелън Актън уби Франк и ще бъде обесена за това. Що се отнася до полицията… Никой няма да ги уведомява за нищо, никой няма да ги вика.
Обърна изпълнен с враждебност поглед към мен. Постарах се да изглеждам неуведомен и неповикан, не знам дали успях да постигна изражението, което най-вероятно би възпряло Сидни Девънпорт да ми се разкрещи, но категорично положих огромно усилие.
— Чухте ли ме? Никой! — изръмжа той, вперил очи в мен като див звяр.
От устата му се разхвърча слюнка. За късмет, не бях достатъчно близо, че да ме опръска. После отново се обърна към Поаро.
— Ще забравите лъжите на Дейзи и ще напуснете къщата ми незабавно! Ричард ще отведе вас и вашия… безличен блюдолизец обратно в Лондон. Ричард, веднага изпълни нареждането ми! Искам тези двама подлеци вън от тази къща.
И така, двайсет минути по-късно ние с Поаро седяхме с набързо стегнатите си куфари в автомобил, шофиран от Ричард Девънпорт в тъмнината, на път за портите на имението „Кингфишър Хил“, през които влязохме на идване.
Думите „безличен блюдолизец“ — най-неприятният епитет, с който съм бил наричан досега — кънтяха в главата ми, докато чаках Поаро да започне да разпитва нашия шофьор. Той обаче изглеждаше напълно доволен да си седи потънал в мълчание и накрая Ричард беше този, който заговори пръв:
— Той не може да ви спре.
— Pardon, мосю? — каза Поаро.
— Баща ми… Аз трябва да се подчинявам на всяка негова заповед, но той няма власт над вас — над никого от вас двамата. Вие можете и трябва да уредите Хелън да бъде освободена. Инспектор Кечпул, умолявам ви!
Не казах нищо. Точно в този момент не се чувствах склонен да уреждам никаква услуга на който и да е член, приятел или сътрудник на семейство Девънпорт. Бях напълно изтощен, отново замръзвах от студ, а стомахът ми беше болезнено празен, всичко, което хапнах след „Тартар Ин“, бяха няколко лъжици безвкусна доматена супа. Предпочетох да си седя мълчаливо и да си представям току-що излязло от фурната агнешко бутче с ментов сос, от което се издига пара. Това щях да помоля моята хазайка мисис Ънсуърт да ми го приготви веднага щом се прибера вкъщи.