— Да предположим, че и двете жени са невинни: вашата сестра и Хелън Актън. Това означава, че Франк е убит от друг, нали така? Кой смятате, че би могъл да го убие? Кой е имал причина да го направи?
— Не знам! Никой — отговорът му изскочи малко прекалено бързо и настойчиво. — Загрижен съм за невинните. Не искам нито Хелън, нито Дейзи да бъдат обесени и не вярвам, че някоя от тях трябва да бъде обесена…
— Какво искате да кажете? — попитах аз.
— Ако двама души признават за едно и също убийство, и двамата настояват, че те са го извършили — те и никой друг! — и няма свидетели, тогава, разбира се, никой не може да бъде обесен — обясни Ричард Девънпорт.
Облекчението в гласа му показа ясно, че това е предпочитаният от него изход, без значение, че жертвата е била собственият му брат.
— Всяко признание ще отмени другото и няма да има начин да се открие какво е станало в действителност. Никакъв начин.
Глава 8
Хронологията
Два дни по-късно двамата с Поаро бяхме в село Чидингфолд и пиехме следобедния си чай в дома на инспектор Маркъс Кейплинг от полицията на Съри. Нашите проучвания бяха разкрили, че той е ръководил следствието по убийството на Франк Девънпорт. За щастие, Кейплинг веднага изрази готовност да говори с нас и още при пристигането ни се оказа, че е сърдечен човек. Изглеждаше твърде млад за полицейски инспектор.
Съпругата му ни посрещна на прага с възторг, който ми се стори доста пресилен, но скоро разбрах причината. Беше от онзи вид жени, които поставят пред теб чинии, препълнени с всякакъв вид печени лакомства, и после не се успокояват докато всички присъстващи не се натъпчат до пръсване. Ние с Поаро бяхме не толкова желани гости, колкото необходимите вместилища за нейните необуздани пекарски умения.
За щастие, точно когато най-мило ме убеждаваше да си взема трето парче плодова пита, в гостната на Кейплинг влетя съседка с новината, че бебето на семейство Дърбар — „същинско малко ангелче“ — сега е готово да приема гости и мисис Кейплинг излетя с такова количество увити в хартия парчета кекс, което би притеснило всяко здравомислещо новородено.
След като двете жени излязоха, Поаро се обърна към Кейплинг:
— Разкажете ни за убийството на Франк Девънпорт. Моля ви, не пропускайте и най-дребната подробност.
Вече му бяхме описали всичко, станало по време на пътуването от Лондон и краткия ни престой в „Кингфишър Хил“. Кейплинг толкова често ахкаше и охкаше „Мътните го взели!“, та накрая им загубих броя.
— Нали знаете, че Хелън Актън веднага призна за убийството? — каза той в отговор на въпрос на Поаро.
— Знам, че е признала — отвърна му той, — но не знаех, че е станало веднага.
— О, да. Както един от хората ми каза тогава, „започна да лее признания още докато тялото на бедния стар Франк беше топло“. Оттогава се придържа към историята си. И скоро ще плати цената за това, което е направила — Кейплинг се намръщи и потърка брадичката си, — ако, разбира се, тя е човекът, извършил престъплението. Сега, когато Дейзи Девънпорт е признала, започвам да се чудя дали не съм бил прав през цялото време. Дейзи, обаче… — Той поклати глава. — Намирам за трудно да повярвам, че е убила брат си, но пък тя изобщо е доста трудна за разбиране — вероятно най-интересната личност от всички Девънпорт, — а не е да не съм бъркал и преди, мосю Поаро. Много, много пъти в живота и в работата си.
Каза го весело, очевидно без да се притеснява от безбройните си лични и професионални грешки.
— Искрените ми съболезнования, mon ami. Това едва ли е приятен житейски опит, сигурен съм.
— А, да — Кейплинг безгрижно вдигна рамене. — Казвате, че сте информирали Хоум Офис за последното развитие? За признанието на Дейзи Девънпорт, искам да кажа.
— Да, говорих с няколко приятели там — отвърна Поаро. — Беше първото посещение, което направих, след като се прибрах в Лондон.
— Аха. Питам само защото… ами, не съм чул нищо.
— Всичко е наред — успокои го Поаро. — Екзекуцията на Хелън Актън ще бъде отложена и ще започне ново разследване на убийството на Франк Девънпорт. Боя се, че по причина, която съм сигурен, че ще разберете… — Поаро замълча тактично.
— О, разбира се, разбира се — Кейплинг изглеждаше облекчен. — Предполагам, че Хоум Офис ще го поверят на Скотланд Ярд? Семейство Девънпорт… е, те не са обикновени хора. Случаят беше оставен на нас, местната полиция, само защото изглеждаше толкова недвусмислен — докато човек не се срещне с участниците в него, искам да кажа. Сметна се, че ако проблемът бъде решен на местно полицейско ниво тук, в Съри, това може да ограничи щетите за доброто име на семейството. Знаете, да не се допусне да стигне до лондонските вестници…