— Така, да обобщим — Франк Девънпорт и Хелън Актън пристигат в „Малкото ключе“ в десет часа, а после Оливър Прауд, двамата Лавиолет, Ричард и Дейзи Девънпорт пристигат в два или малко по-късно — каза Поаро.
— Мисля, че Оливър е останал малко по-дълго от другите в „Кингфишър Вю“ — уточни Маркъс Кейплинг. — Но да, той също пристига скоро в „Малкото ключе“. След това не се случва нищо забележително до самото убийство, доколкото схванах, и според това, което ми бе казано. Според всички. Франк, Ричард и Дейзи се радвали да се видят отново и прекарали голяма част от следобеда в оживен разговор, наваксвайки с новините. Двамата Лавиолет, които били кръстници на Франк, също се радвали да го видят. Било щастливо събитие и всички го потвърдиха. И тогава, двайсет минути преди шест часа… — Маркъс Кейплинг спря, изражението му стана сериозно.
— Продължете — настоя Поаро.
— В шест без двайсет Франк Девънпорт пада от вътрешния балкон, който обикаля високо горе огромното преддверие, и умира. Бил е бутнат през така наречения бананов парапет. Пада и главата му се разбива на твърдия под долу.
— Банановия парапет? — озадачих се. Поаро ми хвърли нетърпелив поглед.
— Не забелязваш ли това, което е пред очите ти. Кечпул? Желязото на парапета е изковано във формата на малки бананови листа.
— Не го бях забелязал, съвсем не…
— Бананови листа са — потвърди Кейплинг. — Върна Лавиолет ми разказа за него. Вътрешният балкон е бил проектиран от приятел на семейството им и бил по-късна добавка към къщата, след като я купили. Оригиналният бил грозен, каза ми Върна. Не че съм я питал за балкона, нали разбирате, но тя, изглежда, искаше да разкаже за него. Това, което имаше значение за мен в онзи момент, беше дали жена с височината и фигурата на Хелън Актън би могла да бутне Франк Девънпорт през парапета и да го убие. Хората ми и аз самият бързо разбрахме, че това е лесно изпълнимо. Франк беше висок, а парапетът — сравнително нисък. Хелън е трябвало само да го блъсне силно в гръб и той щял да полети надолу. Точно както е станало впрочем.
Слушахме внимателно разказа на инспектора.
— Никога няма да забравя цялата тази кръв — продължи Кейплинг. — Когато пристигнах за първи път на мястото — за миг, имайте го предвид, — си помислих, че гледам огромен тъмночервен килим и някакъв мъж, който лежи върху него. — Инспекторът тръсна глава, за да пропъди картината от спомена за трагедията.
— И така, установихте, че Хелън Актън също е била на този вътрешен балкон, когато Франк е паднал — вметна Поаро.
— О, да, няма никакво съмнение за това — увери го Кейплинг. — Хелън била горе, наистина, но не била единствената, Сидни и Лилиан също били там, както и Дейзи, и Върна Лавиолет. Веднага щом Франк паднал, Хелън се спуснала по стълбището като ракета и незабавно обявила, че тя е човекът, който го е направил. Питайте Оливър Прауд, той ще ви каже. Всички ще го кажат. Почти всички са я чули, макар да се е сблъскала само с Прауд в долната част на стълбището. Сграбчила ръцете му и казала „Аз го убих, Оливър. Бог да ми е на помощ. Франк е мъртъв и аз съм човекът, който го уби“.
Глава 9
Тренировка на ума
Преди да напуснем дома на Маркъс Кейплинг, Поаро го помоли за молив и лист хартия. След като останахме сами и потеглихме обратно към Лондон, Поаро ми ги подаде.
— И какво да правя с тях? — попитах троснато, после се почувствах неловко, реагирах невъзпитано и се опитах да смекча положението с шега. — Ако смяташ, че ние двамата можем да измислим настолна игра, боя се, че ще трябва да си намериш друг партньор.
— Сега може да забравим за настолните игри, mon ami. Повече никога няма да те моля да размишляваш за „Пийпърс“. Дори и когато се върнем в „Кингфишър Хил“. Сега сме в много по-изгодно положение спрямо семейство Девънпорт. Истината за нас е известна и вече няма необходимост да се преструваме. — Замисли се за миг и добави, — „Пийпърс“ има нужда от много повече обмисляне и коригиране, ако някога изобщо успее като търговско начинание, но ми се струва, че това няма да стане. Суетата на създателите й няма да позволи такова развитие. Дори когато говорят за подобрения, предложенията им си остават повърхностни. Не могат да видят, че цялостната структура на играта има нужда от промяна.
— Защо не им предложиш услугите си? Вероятно с партньор в дизайна като теб ще направят много повече пари, отколкото сега, въпреки че ще трябва да делят печалбата на три.