— Несъмнено, Кечпул. Няма да направят никакви пари без моята намеса. Разбира се, и двамата са богати хора, които нямат нужда от повече богатство, отколкото вече притежават — и което вероятно е част от проблема. Ако имах намерение да споделя с тях вижданията си за „Пийпърс“, те щяха да натрупат поредното богатство. Обаче настолната игра не интересува Еркюл Поаро. А сега, вземи молива и хартията, ако обичаш.
— Защо са ми, все пак?
— Преди каза, че не разбираш защо си губя времето с убийството на Франк Девънпорт. Ако зависеше от теб, Кечпул, ти не би пожелал да си губиш времето с това, n’est-ce pas? Изпълнен си с равнодушие.
— Не е равнодушие, а по-скоро сдържано раздразнение. Не вярвам, че имаме шанс да разберем каква е цялата тази каша… О, знам, ти никога не се предаваш, но ако искаш откровеното ми мнение, мисля, че в този случай ще се провалим.
— Но Еркюл Поаро винаги печели, знаеш това, Кечпул! Веднъж щом насоча ума си към решаване на загадка, вече няма никакво съмнение, че загадката ще бъде разрешена.
— Приемаш, че бъдещето винаги може да бъде точно изведено от миналото, така ли?
— Нищо подобно! Резултатите, до които съм стигнал в миналото, са постигнати единствено защото съм приложил към тези проблеми най-високо ниво експертни знания и умозаключения, както и непоколебима настойчивост и решителност, ето защо в биографията ми има само успехи. Поради това, Кечпул, аз знам, че ако продължа да използвам всички тези елементи — и забележи, приятелю, че те идват от мен, а не от обстоятелствата около въпросния случай, — тогава е напълно сигурно, че ще постигам успехи и в бъдеще. — Поаро се усмихна.
— Е, надявам се да си прав — отвърнах любезно.
Поаро грейна насреща ми.
— Едва ли ще разбереш това, Кечпул, но в сърцето ми вече царят радост и удовлетворение, защото отговорих на всеки един въпрос и категорично разреших мистерията със смъртта на Франк Девънпорт.
— Моля? — останах изумен, въпреки че толкова добре познавам Поаро. — Казваш ми, че вече знаеш…?
— Не, не, не ме разбра правилно. Все още нямам всички отговори, подобно на теб, имам главно въпроси. Но когато Маркъс Кейплинг ни каза за Дейзи Девънпорт и двата годежни пръстена — първо изумрудът с диамантите от Оливър Прауд, а после рубинът, който преди това е принадлежал на Хелън Актън — обзе ме чувство на непоколебима увереност. В онзи момент знаех, че всичко ще бъде наред.
— Ама че съвпадение, Поаро! Именно тези проклети пръстени ме запратиха в обратната посока, убедиха ме, че всичко, което може да получим от семейство Девънпорт, е единствено умишлена заблуда.
Поаро приглади мустаците си с двата пръста на всяка ръка.
— Във всеки случай идва момент — винаги идва, още от началото на кариерата ми в белгийската полиция, — когато внезапно, точно преди загадката да бъде решена, аз виждам достатъчно от картината, за да съм сигурен, че тя ще бъде разрешена. В този момент — великолепно чувство е, Кечпул! — в този момент аз усещам същите емоции, които бих изпитвал, ако вече знаех отговора.
— Разбирам — отвърнах, но изпитвах същевременно известно съмнение.
— А когато усетя чувството на триумф, което придружава идеално решената загадка, тогава просто съм принуден да оправдая съществуването му. Разбираш ли, Кечпул? Дългът към самия себе си ме задължава да намеря в ума си решението, което ще докаже, че чувството ми е било правилно. Надявам се да го изпиташ и ти един ден, приятелю, и наистина, това е единственият начин да успееш.
— Вероятно би ми помогнало да се приближа до екзалтираното състояние, което описа, ако ми обясниш историята с пръстените. Защо натрупването на нови, объркващи подробности за някакво дамско бижу трябва да е източник на такава радост за теб? Защо ги обяви за „merveilleuse“, за чудесни?
Приятелят ми примигна при моя ужасен френски акцент, но не го виня.
— Мога да обърна въпроса, Кечпул. Защо ти не се зарадва, че получихме толкова нови подробности, които допълниха незавършената картина?! Казвам ти, всичко е в отношението, приятелю. За теб историята с годежните пръстени е само поредно усложнение, още една пречка в стремежа ни към истината, която ни отдалечава от нея.
— Точно така!
— Но, mon ami, истината трябва да бъде намерена, тя съществува! Няма човешко действие, което да е безсмислено, когато знаеш всички важни факти. Alors, трябва да сме благодарни винаги когато ни се представя нова подробност, всяка нова частица информация трябва да бъде празник! Още повече, когато е изненадваща, както историята за тези пръстени. Тук има дори допълнителна причина за празнуване, защото тази история се откроява неимоверно, тя става център на все още оформящата се картина точно защото на пръв поглед е толкова озадачаваща. А когато човек намери центъра, всички останали детайли започват сами да се подреждат около него.