Знае кой е убил Франк, знае също и защо, и не била причината, която всички вие сте си мислели.
Дали наистина означава това, което си мисля, че значи?
Бързо отидох до телефона и набрах номера, записан от мисис Ънсуърт. Отговори ми женски глас, оказа се, че е майката на Уинифред Лорд. Разговорът с нея никак не ме успокои, че страховете ми са напразни. Каза ми, че Уини отишла в Скотланд Ярд и все още не се е върнала, както обещала, и оттогава майка й не я е чувала и виждала.
На следващата сутрин се измих набързо, облякох се и хапнах малка закуска, всичко това в рамките на двайсетина минути за голямо огорчение на мисис Ънсуърт. Отдавна я подозирам, че крои най-различни хитри планове, с цел да ме задържи в разговори на масата за закуска възможно най-дълго, но в този случай не успя.
Бях уредил полицейска кола с шофьор да мине да ме вземе в девет и половина и да ме закара от квартирата ми до затвора „Холоуей“, като по пътя се отбием да вземем Поаро. След „Холоуей“ щяхме да продължим към „Кингфишър Хил“ и „Малкото ключе“. Нямах никаква представа как, мътните го взели, ще бъда приет там като авторитетен представител на властта след опита ни с Поаро да ги измамим. Би било по-лесно, ако никой не споменава „Пийпърс“, но едва ли ще имаме такъв късмет.
Поаро беше готов и когато пристигнахме, чакаше ни на улицата, изглеждаше по-наконтен от всякога. При вида му се наложи да си напомня, че не сме тръгнали за весел ден на конните състезания в Аскот, а сме на път за най-омразния ми затвор. Бил съм на много такива места във връзка с работата ми в Скотланд Ярд и не смятам нито един затвор за приятен, но „Холоуей“ е най-лошият. Никога не ми се е удавало да понасям лесно страданията на жените, а вътре, между тези стени, има твърде малко друго. Ненавиждам всичко в това място, като започнем от външния му вид, ако човек умишлено премрежи очи, сградата напомня на огромна и неясна маса хора с отворена уста в знак на протест и вероятно болка, и с яростно размахани ръце.
Вътрешният му вид не е по-добър. Най-странното, когато си вътре в един затвор, е, че очакваш да се срещнеш лице в лице със злото, но всъщност в този или който и да било друг затвор има твърде малко от чистото зло. Това, което срещаш отново и отново, е безнадеждност и угнетение — последиците от стари предателства, от фатални избухвания и ужасяващи компромиси в невъзможни ситуации.
Споделих с Поаро част от мислите си, а той отвърна:
— Днес ще е различно, защото носим надежда на Хелън Актън. Носим новината, че животът й временно е спасен благодарение на Дейзи Девънпорт.
— Тя вече трябва да е чула новината, Поаро.
— Вярно — отвърна ми без особен ентусиазъм той. Но скоро пак се ободри.
— Тогава ще й съобщим още по-добра новина! Ако тя ни каже истината, никога няма да й се наложи да плати с живота си за онова убийство.
— Е, освен ако истината не е, че всъщност тя е убила Франк. Също…
— Какво, Кечпул? Моля те, говори! Много бих искал да чуя всяко едно от твоите възражения.
Стори ми се, че го изрече без никаква следа от сарказъм.
— Мисля си само, че след като Хелън Актън призна за убийството на Франк Девънпорт, тя вероятно много настоятелно иска да заплати с живота си, независимо дали наистина го е убила или не.
— Самоубийство за палача от ръката на палача! Възможно е, да, времето ще покаже. — Поаро изрече всичко това по-обичайния начин, който използваше, когато изгаря от нетърпение да премине на друга тема. — А сега, кажи ми, mon ami… тези думи на Уинифред Лорд, които са ти били повторени от Бланш Ънсуърт, която пък ги е чула от сержант Гидли: „Знам кой се отърва от Франк Девънпорт и знам защо, и не е поради причината, за която всички вие си мислите“.
— „Отърва се от“? — зачудих се аз.
— Разбира се, това са били точните думи на Уинифред Лорд. Говорих със сержант Гидли тази сутрин. Не се ли питаш защо ви чаках навън на улицата? Излязох много рано не само за да посетя сержант Гидли, но и майката на Уинифред Лорд в Кенсингтън. Oui. Уини Лорд все още не се е прибрала и майка й е изключително разстроена. Не я е чувала откак излязла вчера, за да отиде в Скотланд Ярд. Опитах да я успокоя, но безуспешно, накрая единственото, което можах да направя, беше да й обещая, че ще информирам полицията за изчезването на дъщеря й. Направих го, когато говорих със сержант Гидли. И той ни предаде точно какво му е казала Уинифред Лорд — единственото, което му е казала, защото е търсела вас, за да ви разкаже цялата история. Но според сержант Гидли тя е казала следното: „Знам кой се отърва от Франк Девънпорт и знам също защо, и не е по причината, която вие всички си мислите“. Е, когато двамата с теб говорихме по телефона снощи, ти, изглежда, мислеше, че онези последни думи — „И не е по причината, която всички вие си мислите“ — може да са от значение?