— Ами, да, доколкото знам, драги Поаро, никой няма представа защо някой би искал смъртта на Франк Девънпорт. Единствената причина, предложена за обсъждане, е тази, която Хелън Актън предостави — иска Франк да се разкара, за да може да се омъжи за Ричард. Поради това „причината, която всички вие си мислите“ следва да е тази, което пък означава — освен ако не бъркам, — че според Уини Лорд Хелън Актън наистина е виновната страна, но лъже за мотива си.
— Знаех си! — триумфално извика Поаро. — Mon ami, грешиш дълбоко! Познавам те толкова добре, че предвиждам погрешните ти заключения дори когато още не си ги изложил! Помисли само за една секунда, умолявам те! „Знам кой се отърва от Франк Девънпорт и знам също защо, и не е по причината, която вие всички си мислите.“ Това са били думите на Уини, нали? Сега, представи си, единствено в името на нашия малък експеримент, че Алфред Биксби, импресариото на онези char-a-banc, е човекът, извършил убийството. Невъзможно е, знам, но направи ми това удоволствие. Мосю Биксби тайно е влязъл в къщата, скрил се е някъде на онзи висок балкон и е блъснал Франк Девънпорт. Представи си, че Уини Лорд знае това, и знае също, че мотивът му е отмъщение. Да речем, че Франк Девънпорт някога си е обидил автобусната компания „Кингфишър“.
— Добре — отвърнах, бях любопитен да видя накъде води тази хипотеза.
— А сега помисли отново за думите на Уини Лорд: „Знам кой се отърва от Франк Девънпорт“ — има предвид, че знае, че е бил Алфред Биксби. „Знам също защо“ — защото той е обидил автобусната компания „Кингфишър“. „И не е по причината, която вие всички си мислите.“ Това лесно би могло да значи, че „всички вие“, всички ние, тоест, вярваме, че мотивът за убийството е желанието за брак с Ричард Девънпорт — защото всички мислим погрешно за виновника. А причината на Алфред Биксби е съвсем различна! Разбираш ли, Кечпул?
— Разбирам, но не съм убеден, Поаро. Погледнато философски, идеята е добра, но ако убиецът на Франк е друг, а не Хелън Актън, не мисля, че Уини би казала частта за „не е по причината, която всички вие си мислите“. Тя би казала просто така — „Знам кой уби Франк и не е този, който вие си мислите, че е“, или „Знам кой уби Франк и защо го направи“.
— Non, non — спокойно отвърна Поаро. — Не можем да знаем това, приятелю. Моля те, помисли, ако Хелън Актън наистина е виновна и Уини Лорд го знае, защо би казала на сержант Гидли „знам кой го направи“? Не е ли по-вероятно да каже „хванали сте верния човек, но тя лъже защо го е направила“? Вече изтъкнах пред теб, че „знам кой го направи“ натежава в полза на невинността на Хелън Актън — или поне, че Уини Лорд вярва в нейната невинност толкова, колкото „не е по причината, която всички вие мислите“ натежава в посока, че мадмоазел Хелън е виновна.
Колкото повече мислех, толкова по-трудно ми ставаше изобщо да извлека някакъв смисъл от думите му. Въртях ги толкова дълго в ума си, че сякаш загубиха значението и съдържанието, което преди притежаваха.
— Кажи ми, направи ли списъка, за който те помолих? — попита Поаро.
Мълчаливо извадих листа от джоба си и му го подадох. Пътувахме в мълчание, докато го четеше. Подготвих се за критика и бях приятно изненадан, когато Поаро започна:
— Нелошо усилие, Кечпул, изобщо не е лошо. Записал си много интересни въпроси. Пропуснал си да включиш само три или четири от най-важните. Много по-добре, отколкото очаквах. Един по-подреден човек би направил друга подредба за всеки отделен въпрос, разбира се, а ето тук, в началото на списъка ти, има много въпроси, свързани с Джоан Блайт, които си групирал заедно…
Удоволствието, което изпитвах, се изпари.
— Какви важни въпроси съм пропуснал да включа, Поаро?
— Като начало, има един жизненоважен въпрос, който се отнася до Уини Лорд, и това, което е казала на сержант Гидли. Но вероятно си направил този списък вчера вечерта, преди да получиш съобщението от сержант Гидли?
— Така е. Затова към списъка трябва да се добави — какво знае Уини Лорд? Кого смята тя за убиеца и по каква причина мисли, че е извършено убийството?