Не се съмнявах, че Поаро ще се съгласи с мен — ако Пърси Симли е присъствал, когато Франк Девънпорт е умрял, това го превръща във важен свидетел. Щеше да се наложи да поприказваме с него при първа възможност.
— Говорихте ли с мистър Симли?
Хелън поклати глава.
— Той пристигна в последната минута, преди… преди Франк да умре. С Годфри Лавиолет, Оливър и Уини Лорд.
— Уини Лорд е дошла с тях?
— Да, Дейзи я изпрати да каже на Оливър, че може да дойде. Тя ходи два пъти до тази къща в онзи ден: веднъж, за да вземе Дейзи, Ричард и Върна, и втория път за Оливър, който пък доведе Годфри Лавиолет и Пърси Симли със себе си. Но Уини не остана дълго с мъжете, след като се върнаха. Вероятно е отишла да върши своята работа, защото в преддверието бяха само тримата мъже, Годфри Лавиолет, Оливър и Пърси Симли, когато аз… направих каквото направих на Франк.
— Какво впечатление остави у вас Уини? Говорихте ли изобщо с нея?
— Всъщност, не. Следобеда тя беше в гостната заедно с всички нас — е, влизаше и излизаше с подносите храна, напитки и разни подобни — и от време на време ми се усмихваше приятелски. Дори и тя забеляза колко необичайно груби са Сидни и Лилиан с мен. И ми показа стаята, когато казах, че съм уморена и имам нужда да си почина малко преди вечерята. Не заспах и не бих могла да заспя, толкова ядосана и отчаяна бях, но казах, че искам да поспя преди вечеря. Истината е, че исках единствено да се махна от тях и да остана сама.
Отбелязах си мислено да проуча защо Годфри Лавиолет не се е върнал в „Малкото ключе“ по същото време като Върна. Ричард и Дейзи.
Вратата се отвори и в стаята влезе Поаро. Лицето му беше зачервено, а мустаците, с който той нормално толкова се гордееше, сега бяха в пълен безпорядък. Трябваше ми само един поглед, за да схвана, че е много развълнуван.
— Моите извинения, мадмоазел — обърна се той към Хелън Актън. — Боя се, че инспектор Кечпул и аз трябва да тръгваме… Вероятно скоро ще се върнем. Кечпул, побързай, моля те.
С тези думи излязохме.
— Какво, по дяволите, става, Поаро? — попитах веднага щом се отдалечихме достатъчно от надзирателите.
— Имам изключително обезпокояващи новини, mon ami. В „Малкото ключе“ е станало още едно убийство. Трябва да отидем там незабавно. Един автомобил е на път да ни вземе оттук.
— Друго… кой? Кой е бил убит?
— Точно това ме притеснява най-много. — Поаро поклати леко глава. — В къщата има тяло, но не е на човек, познат на семейство Девънпорт или на някого от гостите им, всички те са живи и здрави, както ми предадоха. Някой определено е бил убит в къщата… и все пак никой не знае кой е.
Глава 11
Труп в „Малкото ключе“
Когато пристигнахме в „Кингфишър Хил“, разбрахме, че сержант Гидли от Скотланд Ярд е дошъл преди нас. Очевидно беше подготвил Сидни Девънпорт за нашето идване, което ми спестяваше мъчителното обяснение защо аз, който последния път бях влязъл в къщата под фалшив предлог, сега съм човекът, натоварен да стигне до дъното на вече не едно, а две убийства, извършени в къщата му.
Забелязах някои членове на семейство Девънпорт из вестибюла, докато сержант Гидли ни водеше към гостната, където бяха и тялото, и полицейският доктор.
Докато той вървеше пред нас към затворената врата и вече посегна да я отвори, Поаро тихо ми каза:
— Много се страхувам, Кечпул.
— От какво? — попитах го. — Малко или много, знаем пред какво ще се изправим.
— Да, но още не знаем кой е убит. Искам да кажа… боя се, че знам самоличността на жертвата и много се надявам да греша. Безсмислено е, нали? Който и да е мъртъв, това е трагедия. И все пак, когато имаш чувството, че би могъл да го предотвратиш…