— Къде бяхте вие, когато тя намери тялото? — попитах го аз.
— В преддверието, на около десет стъпки зад нея. Ще ми се да бях стигнал до гостната пръв, за да й спестя мъчителното изживяване — отвърна Оливър Прауд.
Дейзи му хвърли остър поглед, от който подразбрах, че по нейно мнение тя е далеч по-добре подготвена да се справи с мъчителни изживявания от годеника си.
Годфри Лавиолет каза:
— Може ли да се изкажа и аз сега? Когато Сидни ме остави, за да иде при Лилиан, аз отидох в библиотеката, за да почета. Там намерих Ричард.
— Точно така. Бях в библиотеката, писах писма и четох от девет сутринта — потвърди Ричард.
— Ами вие, мистър Симли? — обърнах се към него. След като беше тук, ми се стори грубо да го изключваме.
— Аз си бях вкъщи — отвърна Симли. — Нямам нищо общо с тази каша.
— Били сте сам в „Кингфишър Вю“? — поинтересува се Поаро.
— Не, бях с леля ми.
— Как се казва тя?
— Хестър Симли. Бях с нея през по-голямата част от сутринта. И със сигурност между десет и единайсет часа.
— И тя ще потвърди, че двамата сте били заедно?
— Да, разбира се.
— Eh bien — обяви Поаро. — Тогава изглежда, че единственият човек в тази къща, който е бил сам по времето на бруталното убийство на младата жена, и поради това без убедително алиби, сте вие, мадам Лавиолет.
— Божичко! — очите на Върна се разшириха. — Прав сте, мосю Поаро. Бях сама цялата сутрин, докато не чух писъците на Дейзи и слязох долу. Кълна се, че не съм докосвала момичето. Защо бих направила подобно нещо?
Пренебрегвайки въпроса й, Поаро попита:
— Онези от вас, които са били в къщата по което и да е време сутринта — чухте ли някой да чука на вратата? Между десет и единайсет или дори преди това?
— Аз чух — обади се Ричард. — Боя се обаче, че това е единственото, което мога да ви кажа. Бях потънал в книгата си и бегло ми мина през ума, че някой трябва да отвори вратата. Напълно егоистично реших, че това може да бъде свършено от човек, който не е зает с четене. О! Щом съм чел, това означава, че съм приключил с писането на писма, което пък означава, че посетителят следва да е пристигнал малко преди десет. Годфри вече беше в библиотеката с мен…
— Не чух никой на вратата — прекъсна го Годфри.
— Категорично чух чукане — настоя Ричард. — Бих казал приблизително в десет без десет.
— И не чухте нищо повече от това? — попита го Поаро. — Никакъв разговор или представяне?
— Нищо — отговори Ричард. — Както казах, бях напълно погълнат от книгата си, а чукчето на вратата е много по-силно от гласове, говорещи нормално високо.
— Аз чух… нещо, като се замисля сега — обади се Върна. — Странно, че не се сетих за това преди. Не от входната врата, обаче. Чух вратата на спалнята на Лилиан да се затваря тихо малко след като Сидни я затръшна. Спомням си, че си помислих — „Гледай ти, този, който затвори вратата сега, не може да е Сидни. Той никога в живота си не е затворил врата тихо“. И отново излязох на вътрешния балкон…
— За Бога, Върна, ще спреш ли да шпионираш приятелите ни? — възкликна Годфри.
Бузите на гладкото му, младолико лице станаха яркочервени. Приличаше на дървена кукла, върху която някой е изрисувал две червени петна за цвят.
— Престани да ме тормозиш, Годфри — сопна му се Върна.
— Сигурна съм, че мосю Поаро и инспектор Кечпул се радват, че мога да им разкажа всички неща, които съм забелязала.
— Радваме се — отвърнах сдържано.
Изобщо не я харесвах и не можех да променя усещането си.
— Какво видяхте, когато излязохте на вътрешния балкон? — попита Поаро.
— Видях Лилиан — отговори Върна просто. — Тъкмо се готвеше да слезе по стълбите. Предполагам, че това е направила, но не я видях как слиза до долу, прибрах се в стаята си.
Лилиан Девънпорт смръщи чело.
— Върна, не може да си ме видяла, бях в стаята си през цялото време — прозвуча по-скоро озадачена, отколкото ядосана.
Сега вече и Върна изглеждаше объркана.
— Странно — призна тя. — Не чух вратата да се затваря или затръшва за трети път, разбирате ли, а все пак, когато Дейзи се разпищя, всички изскочихме от стаите си, и Сидни и Лилиан, и двамата излязоха заедно от стаята на Лилиан по същото време, когато излязох и аз. Така че защо не чух Лилиан да се връща в стаята си, след като е слязла долу?