Въпросът беше насочен към Поаро, но му отговори Лилиан:
— По простата причина че първо и преди всичко не съм напускала стаята си — каза тя. — Не може да си видяла лицето ми, Върна.
— Да, права си, не го видях. Видях само дългата ти коса — отзад. Беше разпусната. А ти беше по нощница. И съм сигурна, че именно вратата на твоята спалня чух да се отваря и после да се затваря.
— Не съм била аз, Върна — спокойно повтори Лилиан.
— Чакайте — намеси се Оливър Прауд. — Дейзи и аз бяхме навън, Ричард и Годфри са били в библиотеката, Сидни е бил в стаята на Лилиан с нея самата. Тази сутрин в къщата нямаше прислуга… Скъпа, на закуска ти ми каза, че Сидни е освободил малкото плашило, момичето, което за кратко замени Уини?
— И какво за нея? — попита Дейзи. — С нея беше още по-зле, отколкото без никаква прислуга.
— Просто исках да кажа… ами, след като Върна не е видяла Лилиан да слиза по стълбите, облечена в нощницата си, и след като се знае къде са били всички останали, тогава кого е видяла?
— Няма друг, който би могло да е — отбеляза Ричард.
— Ами ако има? — настоя Оливър, оглеждайки масата. — Ами ако в къщата има още някой, някой, който се крие един Бог знае откога и който е все още тук и в момента?
Глава 12
Дразнещи дребни въпроси
В стаята се възцари тишина. След няколко секунди Поаро каза:
— Разкажете ни, мосю Прауд. Вие имате теория, нали?
— Не бих я нарекъл теория, но… ами ако жената, която Върна е видяла на стълбището, е същата, която накрая се е озовала мъртва в гостната? Може да е пристигнала вчера и да е прекарала нощта тук, в една от многото празни спални — сякаш разпален от собствената си теория. Оливър продължи: — Никой, освен Ричард не е чул чукането на предната врата тази сутрин, дори и Годфри, който е бил в библиотеката заедно с него по това време. Значи е възможно Ричард изобщо да не е чул нищо. Може да си е въобразил.
— Възможно ли е това, мистър Девънпорт? — попитах го аз.
— Не знам — отвърна Ричард. — Аз… за Бога, не съм сигурен. Докато въпросът не се повдигна, бих казал, че съм сигурен, че чух да се чука на вратата, но може би… Не, съжалявам, инспекторе. Не бих могъл да се закълна в това, Оливър може да е прав.
— Чувал съм да се говори, че много от къщите в „Кингфишър Хил“ са обитавани от духове — каза Пърси Симли. — От призраци — добави той, в случай че някой от нас си е представил някаква по-обикновена форма на привидения.
Поаро се обърна към него.
— Мосю Симли, след малко инспектор Кечпул и аз ще ви придружим до вашата къща, където ще говорим с леля ви. Дотогава, моля ви, не казвайте нищо, освен ако не ви задам въпрос. Същите инструкции се отнасят до всички останали. Има няколко неща, за които искам да ви попитам, преди да тръгнем за „Кингфишър Вю“. Някои от въпросите ми може да ви се сторят незначителни, но те не са такива, затова, моля ви, отговаряйте възможно най-подробно и с пълна искреност. Чак когато тези дребни подробности бъдат изяснени, ще съм в състояние да премина към разрешаването на по-големите и важни загадки. Мадам Девънпорт, обичайно ли е за вас да отваряте и затваряте вратите съвсем тихо? Вие пълна противоположност ли сте на съпруга си в това отношение?
— Да — отвърна Дейзи. — Майка пълзи из къщата тихо като мишле.
— Тогава, мадам Лавиолет, не е ли възможно да е била наистина Лилиан Девънпорт жената, която сте видели на площадката пред стълбището, и да не сте чули последвалото й връщане в спалнята, защото го е направила съвсем тихо?
— Предполагам… — Върна обмисли въпроса. — Имам предвид, че е доста невероятно, но предполагам, че все пак е възможно.
— Не съм напускала спалнята си изобщо — възмути се Лилиан Девънпорт. — В лъжа ли ме обвинявате, мосю Поаро?
— Хора като него нямат срам — изсумтя съпругът й.
— Мосю Девънпорт, в деня на убийството на сина ви Франк вие сте заставили Оливър Прауд, семейство Лавиолет и другите си две деца да напуснат тази къща и да прекарат сутринта в друга къща — тази на Пърси Симли, — докато вие със съпругата ви посрещнете насаме у дома вашия прогонен син и неговата годеница Хелън. Това, което искам да знам, е: защо избрахте „Кингфишър Вю“?
— Не намирам за необходимо да ви обяснявам действията си — заяви Сидни.
— В имението има много други къщи, които са по-близо до „Малкото ключе“ от къщата на мосю Симли. Но вероятно вие сте близки приятели с Хестър Симли? Достатъчно близки, че тя да няма нищо против да приеме членовете на семейството ви и вашите гости за цялата сутрин?