По лицата на седналите около масата разбрах, че това е вярно. Всеки, освен Сидни и Лилиан, се разпозна в разказа на Дейзи за живота в „Малкото ключе“.
Поаро се обърна към Сидни Девънпорт:
— Това ли е обяснението защо Уини не бива да бъде споменавана в присъствието на съпругата ви? Когато Кечпул и аз пристигнахме тук за първи път като ваши гости, вие дадохте знак на сина си Ричард да отвлече вниманието на съпругата ви, преди да обясните, че има някакъв проблем с Уини. Защо го направихте?
— Нима искате да пренебрегна задължението си да предпазвам Лилиан от неща, които знам, че ще я разстроят? — студено каза Сидни. — Нима да караш хората да страдат, се смята за добродетел днес?
— Ако е така, ти, татко, си най-добродетелният човек на света — подхвърли Дейзи.
Той пренебрегна думите й и се обърна към Поаро:
— Уини беше и си остава единствено едно главоболие. Неуспешните опити да се справи с нея вече създадоха достатъчно тревоги на Лилиан. Да, вярно е, не желаех да я притеснявам с още разговори за онази малка нещастница.
— Разбирам — каза Поаро с безизразен тон. — Мосю Девънпорт, разбирам, че когато вие и вашата съпруга сте отпратили Франк, след като той е откраднал от вас…
— Трябва ли да говорим за това? — попита остро Лилиан.
— Трябва, мадам. Когато Франк позорно е бил прогонен от това семейство, вие сте забранили на Дейзи и Ричард да поддържат отношения с брат си?
— Отказвам да отговарям на въпроси в тази връзка! — изрева Сидни Девънпорт, удряйки с юмрук по масата.
Неколцина ахнаха, други бързо потиснаха възклицанията си.
— Вярно е — обади се Върна Лавиолет.
Съпругът й я погледна остро, а Дейзи кимна живо.
— Въпреки че не са желали да го направят, и двамата, Дейзи и Ричард, са скъсали всички връзки с Франк по настояване на родителите си. Мосю Ричард, прав ли съм? — попита Поаро.
След няколко секунди на мълчалива агония, Ричард издаде звук, който беше недвусмислено съгласие — тихо, малодушно съгласие.
— Това е чудесно! — плесна Дейзи в ръце. — С Ричард се ужасявахме от татко толкова дълго, че просто не можете да си представите, мосю Поаро, а сега, благодарение на това убийство и на факта, че трябва да казваме истината, дори Ричард проговори. Що се отнася до мен, татко, аз вече не се страхувам от теб и майка, изобщо! Чувствам се прекрасно, макар и малко ядосана. Да, знам, че сега мога да кажа каквото наистина желая да кажа и да правя всичко, което искам да правя, и това ме кара доста да ненавиждам предишното си аз. Дали наистина сте били толкова ужасяващи, или аз просто съм била глупаво малко мишле, че да ви приемам толкова сериозно? Предполагам, че в моя защита мога да кажа, че наистина имах нужда от парите ви. Но вече нямам — не и сега, когато съм сгодена за Оливър.
— Ами вие, мосю Прауд? — попита го Поаро. — Дали в миналото или сега споделяте страха на годеницата си от Сидни и Лилиан Девънпорт?
— Аз… аз…
— Да — потвърди властно Дейзи, — страхуваше се, скъпи. Беше уплашен като всички нас, и точно като нас съблюдаваше наложеното мълчание.
— Дейзи е права — изрече Ричард, след като се прокашля. — Честността, която изисквате от нас сега, когато има убийство… второ убийство… промени нещата. Странно, колко различни бяха двете трагедии. След убийството на Франк нещата, за които трябваше да мълчим, се умножиха и правилата станаха по-строги. Струва ми се, че всички започнахме да се страхуваме още повече. Но сега… — той остави изречението недовършено.
— Сега инспектор Кечпул и аз сме тук, за да ви покажем, че изричането на истината с нужното уважение и все пак категорично е единственият начин да се решат всичките ви проблеми — довърши мисълта му Поаро.
— Предполагам, че това е била причината да се появите първия път тук под прикритие, като двама души, които просто не могат да се наситят на „Пийпърс“? — попита с насмешка Дейзи.
— А! — Поаро също й се усмихна. — Тук сте права. Имам много въпроси към вас, мадмоазел, но първо бих искал да попитам баща ви: защо позволихте тези два годежа? И Ричард, и Дейзи са прекъснали връзките си с Франк, когато вие сте го изискали от тях. По тази причина приемам, че бихте могли да забраните и годежа на Дейзи с Оливър Прауд, човекът, заговорничил с Франк за кражбата на парите ви, както и този на Ричард с Хелън Актън. Но вие не сте го направили. Защо? Не виждам логиката.