Дейзи се намръщи и яростно му отвърна.
— Мислите ли, че не го знам? Знам го много по-добре от вас.
— Тогава, може би ще ни помогнете да облекчим страданията си, като отговорите на въпросите ми възможно най-откровено — каза Поаро.
— Предполагам, че ще ме попитате защо съм убила Франк. Много добре, ще ви отговоря.
Дейзи се изправи на крака.
— Много обичах Франк, той беше моят герой. А аз съм човек, който има нужда от герои, мосю Поаро. Някои хора нямат, забелязали ли сте? Аз обаче трябваше да имам, и Франк… ами, той просто не беше като другите. Никой друг не би предложил името на къщата да бъде сменено на „Малкото ключе“ заради нещо си в творба на Чарлс Дикенс. Франк винаги искаше всичко да е много по-добре, отколкото е. Вярваше, че всяко препятствие може да бъде преодоляно, ако човек положи достатъчно старание. Когато татко го изгони без пукната пара, той не си каза, че не му е провървяло, и не се разсърди. Вместо това успя да натрупа свои пари, създаде прекрасни училища и стана учител, който вдъхновяваше десетки млади хора да учат и да успяват в живота.
Може би беше прав да вярва, че всичко е възможно, а може би беше прав само за себе си: той можеше да постига велики неща, защото винаги вярваше, че може, и никога не се отказваше. Ричард и аз не бяхме толкова смели. Не успяхме да преодолеем страха от родителите си, когато те ни заповядаха да изхвърлим Франк от сърцата и живота си, все едно той никога не е съществувал. Направихме както ни беше наредено. Разбира се, че го направихме — така бяхме обучавани да правим още от деня на раждането си. По онова време ми се струваше невъзможно да откажеш на родител, напълно невъзможно. Затова пък бях изобретателна и измислих начин да избегна страданието. Не можех да понеса мисълта да страдам по начина, по който, както изглежда, повечето хора са готови да страдат, когато се наложи. Можете ли да отгатнете какво направих, мосю Поаро? А вие, инспектор Кечпул?
Не можех. Нито пък Поаро.
— Разочарована съм и от двама ви — каза Дейзи. — Съвсем очевидно е — започнах да се убеждавам, че Франк е крадец и мошеник, че съм по-добре без него, че вече не го обичам и че няма да ми липсва. Ти също, нали, Ричард?
— Опитах, но не успях — отвърна той. — Без значение какво казваха татко и майка, не можех да се съглася с тях. Постъпката на Франк не беше правилна, но… човек не престава да обича брат си само защото е сбъркал в преценката си.
— Особено, когато го е направил, за да помогне на приятел — добави тихо Оливър Прауд.
Дейзи ми се усмихна и каза:
— Аз съм по-силна и решителна от Ричард. Опитах и успях. В началото беше трудно, но с времето ставаше все по-лесно. Разбирате ли, татко и майка обожаваха Франк, преди той да открадне от тях. От нас тримата той беше любимецът им. Това, че така категорично се бяха обърнали срещу него, трябва да означава нещо — убеждавах самата себе си. Трябваше да означава, че Франк е лош и неморален, опасност за семейството ни и въобще не е човекът, който съм вярвала, че е. И много скоро го вярвах толкова страстно, колкото майка и татко. Щастието беше възстановено! — Дейзи вдигна ръце в подигравателен жест на радост. — Край с моите страдания.
— И после? — попита Поаро.
— Ами, после майка откри, че страда от неизлечима болест, нали, майко? И изведнъж пожела нейният изгубен, любим син да се върне. Попитала татко дали би се съгласил да приеме Франк обратно в лоното на семейството, за да може тя да се сдобри с него, преди да умре. Татко капитулирал и това е всичко. Ето защо трябваше да убия Франк — Дейзи седна.
Бях изключително благодарен, когато чух Поаро да казва:
— Изобщо не разбирам това, мадмоазел.
Аз самият се чувствах още по-объркан, отколкото преди тя да ни изложи обяснението си.
— Съвършено ясно е — заяви Дейзи. — Баща ми беше набил в главата ми, че Франк е заплаха и опасност, и накрая аз вярвах в това дори по-страстно от него или майка, но това беше единственият начин да избегна ужасното страдание заради прогонването му. Моля ви, не ме карайте да повтарям цялата история. Бях напълно убедена в това, дължеше се отчасти на родителите ми, отчасти на моите собствени усилия. И колко по-опасен би могъл да е Франк, казвах си, сега, когато майка е в болезнено, изтощено състояние, а татко, морално отслабен от срама, че му се налага да зареже принципите си и да приеме крадеца обратно в дома си? Ами ако Франк се възползва от възможността да открадне още повече пари от нас, или да си отмъсти по някакъв начин? Реших, че след като всички около мен са толкова слаби, аз трябва да съм силната и да спася семейството.