— Ще оставя на вас да го разгадаете — отвърна мрачно Дейзи. Доброто й настроение се беше изпарило.
Поаро кимна.
— И ще го сторя — отвърна той. — Не се страхувайте. Съвсем скоро ще знам какво е станало и защо е станало. А сега, време е да отида с Пърси Симли до „Кингфишър Вю“. Кечпул, вие ще останете в тази стая. Всички останали са свободни да излязат — от гостната, не от къщата.
Изчаках, надявайки се на обяснение, защото тези нови нареждания не ми бяха по сърце. След като бяхме стояли натъпкани толкова дълго в тази стая, жадувах за глътка свеж въздух.
— Един по един, всеки от вас ще влезе тук и ще опише на Кечпул точните си движения в деня, когато Франк Девънпорт е умрял — каза Поаро. — Ясно ли е? От огромно значение е да имаме пълно и вярно описание на действията ви в деня 6 декември миналата година от всеки един от вас. Сидни Девънпорт също трябва да даде своя отчет. Ако опита да се измъкне от това задължение, не го щади, Кечпул.
Тази история с всяка изминала минута ми изглежда все по-зле. Когато опре до конфронтация, способностите ми в най-добрия случай са неубедителни. Поаро го знаеше отлично и бих му напомнил този факт, ако двамата с Пърси Симли вече не се бяха отправили към „Кингфишър Вю“.
Глава 13
Леля Хестър
Не придружих Поаро до „Кингфишър Вю“, поради което не станах свидетел от първа ръка на нито едно от събитията, които предстои да опиша. Но тъй като Поаро по-късно обрисува сцената пред мен с такива живи краски, имах чувството, че съм бил там, и се надявам, че разказът ми тук ще отрази всичко също толкова живописно.
Първото нещо, което приятелят ми забелязал, било, че къщата на Хестър и Пърси Симли е по-внушителна от „Малкото ключе“ във всяко едно отношение. Била по-привлекателна отвън, с много по-впечатляващи градини и разположена в по-усамотена местност на имението „Кингфишър Хил“. Очевидни били баланс и пропорции, чувство за хармония в интериора. Макар да му се струвало недотам честно да отбелязва плюсове и минуси в това отношение, Поаро не можел да не забележи, че преддверието на „Кингфишър Вю“ било лишено от опасни височини, от които човек би могъл да бъде бутнат.
Когато двамата с Пърси Симли пристигнали, един английски сетер се спуснал да ги посрещне. Кучето било бяло с оранжеви уши, цялото осеяно с оранжеви лунички (въпреки че едва ли точно така човек би описал един сетер) и направило няколко опита да захапе облечената в ръкавица ръка на Поаро по един съвсем сърдечен начин. Не било нападение, по-скоро искало да ръфне приятелски този вълнуващ нов посетител.
Довлякло се и второ куче, докато Пърси Симли се опитвал да убеди първото да остави Поаро на мира. Второто куче било по-високо и по-тежко от подскачащото и също било от породата английски сетер — бяло, на тъмносиви петна, които според Поаро му придавали вид на далматинец, измислен от човек без чувство за дисциплина.
Хестър Симли, която се появила след тях, била дребна, костелива жена с очила, а главата й покривали гъсти къдрици бяла коса. Поаро преценил, че е на около шейсет години. Говорела и се движела много бързо. Веднага щом приключили с представянето, тя се впуснала в приказки:
— Радвам се да се запозная с вас, мосю Поаро. Разбира се, познавам работата ви. Какво ви води в „Кингфишър Хил“? Е, няма съмнение, че ще ми кажете всичко след минутка. Пърси, вземи палтото му. Вземи и шапката му. Стерлинг, имай търпение. Виждам, че сте се запознали с момчетата, мосю Поаро — Стерлинг е този, който ви тормози. Не се притеснявайте, няма да ви ухапе. Не мисля, че харесва вкуса на ръкавицата ви. Кожени са, нали? Стерлинг не обича миризмата на кожа. Няма значение, нямаше как да го знаете. Почакай малко, Стерлинг! Пърси, вземи ръкавиците му. Сложи ги в джоба на палтото му. Стерлинг иска само да захапе леко ръката ви, мосю Поаро. Това е неговият начин да каже здравей и да ви покаже, че иска да е ваш приятел. Веднага щом седнете, той ще забрави за ръцете ви и хубавичко ще оближе лицето ви! Не е стеснителен като по-големия си брат, Паунд! Паунд, ела тук и поздрави госта ни. Той е прочут детектив и е разкрил много убийства — нали така, мосю Поаро? Кой знае кога пак ще ни посети някой толкова известен като вас. Ако бях на твое място, Паунд, щях да последвам примера на малкия си брат и да се възползвам по най-добрия начин от тази възможност.