Сетерът Паунд не мислел, че един знатен гост е нещо, за което си струва да се вълнува. Проснал се на пода и започнал да ближе предната си лапа.
— Нарекли сте кучетата си Паунд и Стерлинг? — казал Поаро. — По имената на вашата британска валута?
— Така е — отвърнала със страст Хестър Симли, все едно не само отговаря на въпроса, но и подновява клетвата си за вярност. — Онези глупаци, които ни управляват, ще се погрижат да ни лишат от златния стандарт, ако някой не ги възпре. Това е ужасно. Казват, че паундът не може да върне стойността си, и няма съмнение, че е така благодарение на техния идиотизъм, но аз виждам нещата съвършено ясно, мосю Поаро: щом нямаш способности, когато става дума за фискални въпроси, тогава не се завирай да решаваш фискални въпроси! Но съм сигурна, че едва ли сте дошли тук, да ви разправям как бих организирала делата на тази велика страна, ако аз бях правителството.
— Уверен съм, че бихте свършили отлична работа — казал й Поаро.
— О, наистина бих — съгласила се тя с него, докато го въвеждала в гостната. — Категорично. Когато аз се заема да свърша някаква работа, аз наистина я върша добре, ето защо ще се постарая да отговоря на вашите въпроси максимално точно. Не се съмнявам, че искате да ме разпитате за всичко около убийството на младата жена в „Малкото ключе“?
Кучетата ги последвали в гостната. Стерлинг седнал, дишайки ентусиазирано до стола на Поаро, но проявил милост и не опитал да оближе лицето му.
— Мосю Поаро иска да знае къде съм бил, когато е извършено престъплението, лельо Хет — обадил се Пърси. — Казах му, че съм бил с теб.
— Той беше с мен, мосю Поаро. Може и да си помислите, че бих го казала дори да не беше вярно, но аз не бих го направила. Хората трябва да се изправят пред последствията от действията си, независимо дали са ни кръвни роднини, или не. Пърси Симли, ако нарушиш някога закона, ще те докладвам право в полицията, племенник или не!
— Знам, лельо Хет.
На Поаро му се сторило, че Пърси вече много пъти е отговарял на това твърдение с точно тези думи.
— Значи това е всичко, което искате да знаете? — запитала Хестър Симли. — Сигурна съм, че не е, тъй като младата жена, убита в „Малкото ключе“, едва ли е първата, която има подобна съдба в онази къща. Пърси, върви да направиш чай или кафе! Какво ще предпочетете, мосю Поаро?
— Кафе, ако обичате. Права сте. Бих искал да ви попитам и за убийството на Франк Девънпорт.
Готвел се да каже още нещо, но Хестър Симли вече се била впуснала в отговора и отговорът й бил доста дълъг.
— Не знам нищо за убийството на Франк Девънпорт, като изключим това, което всеки знае: годеницата му Хелън Актън си е признала и ще бъде обесена, и казала на полицията, че причината, поради която го направила, била, че се е влюбила в Ричард Девънпорт. Глупости! Ако жена, сгодена за Ричард, твърди, че се е влюбила във Франк, изобщо не бих се затруднила да го повярвам, но обратното просто няма как да се случи. Така че какъв е истинският мотив на Хелън Актън? Това трябва да откриете, мосю Поаро. Нали, Стерлинг? Точно така! О, да не би да сте от ония хора, които не обичат да ги ближат по лицето? Той го прави съвсем за кратко. По-лесно ще е, ако не се съпротивлявате.
Сега, това, което може би не знаете, е, че в деня, когато Франк беше убит, рано сутринта имаше нещо подобно на масово преселение от „Малкото ключе“ към нашата къща. Ричард, Дейзи, Годфри и Върна, всички се появиха тук към девет и половина сутринта. Сидни и Лилиан настояли да опразнят къщата и да я оставят на тяхно разположение за церемонията по великото посрещане на Франк — е, можеха да си спестят всички тези усилия, ако просто не го бяха изпъдили от семейството на първо място. Някои хора са си глупаци! Синът ви краде от вас и вие не съобщавате в полицията — защитавате го от закона — като в същото време се отричате от него? Питам ви, какъв е смисълът в това? Никакъв! Аз бих направила точно обратното.
Тя спряла, за да си поеме дъх и Поаро се възползвал.
— Моля ви, разкажете ми всичко, което е станало в онзи ден. Казахте, че Ричард и Дейзи Девънпорт, и двамата Лавиолет са пристигнали половин час след девет, Мосю Оливър Прауд не е бил с тях?
— Не, той беше в Лондон. Пристигна малко преди два часа следобед и изрази недоумението си от ситуацията. Меко, имайте предвид. Не заплашваше с революция или нещо подобно. Не би посмял — Дейзи го въртеше на малкия си пръст. Просто каза, че не разбира защо трябва всички да чакат тук, докато Сидни или Лилиан ги поканят обратно в „Малкото ключе“. Беше тактичен, но стана ясно, че намира цялата ситуация за изключително мелодраматична и нерационална, а когато той каза това, Дейзи побесня и започна да му крещи, че нямал право да критикува семейството й, на което още не бил член дори и чрез брак, а и никога нямало да стане, ако продължавал да говори такива неща. Тирадата й беше злобна и безжалостна — ти много се притесни, нали, Паунд? Разбира се, беше напълно обяснимо, като човек се замисли.