— Моля…?
— Франк липсваше ужасно много на Дейзи и Оливър. Представете си какво мъчение е да знаят, че той вече е в „Малкото ключе“, а на тях въпреки това не им е позволено да го видят. Не че някой беше казал на Оливър, че той не може да се види с Франк, но приятелството им беше приключило, това поне беше сигурно… — Тя млъкнала. — Забравих за какво говорех.
— Говорехте…
— О, да… казвах ви, че Дейзи и Оливър едва ли могат да бъдат винени, че изпуснаха парата. И двамата трябва да са били в състояние на нервна възбуда от перспективата за предстоящата среща с Франк и неприятното задължение да чакат, наложено им от онзи грубиян Сидни Девънпорт. Противен човек. Дейзи прилича на него. Самата тя може да се държи доста противно. Обича да командва всички и не се страхува от почти нищо, но се страхува от Сидни.
— Трябваше да я чуеш тази сутрин, лельо Хет — прекъснал я Пърси. — Тя каза на Сидни точно какво си мисли за него. Сякаш наистина искаше да го смаже.
— Не говори, докато аз говоря, Пърси.
— Но ти не спираш да говориш, лельо Хет.
— Може би Дейзи най-накрая е победила страха от баща си — продължила Хестър. — Браво на нея, ако е така. Но със сигурност в деня на смъртта на Франк, тя все още се страхуваше от баща си, затова се нахвърли върху горкия Оливър с такава ярост. Знаеше, че той е напълно прав да намира ситуацията за нелепа — всички седяха тук и чакаха като глупаци без никаква смислена причина — и гордостта й не можеше да го понесе. Беше прекалено горда и суетна, за да каже просто — „Знам, че изискванията на баща ми са неприятни, но се страхувам да му се противопоставя“, затова си го изля на Оливър, който, без да иска, привлече вниманието й върху собствената й слабост и сляпо послушание. Много хора не се срамуват от своите страхове, мосю Поаро, но не и Дейзи. Подчинението й пред Сидни я изяжда отвътре, виждам го.
Поаро отворил уста, което Хестър Симли приела като знак да ускори собствената си тирада.
— Повечето хора си умират от желание да се плашат от едно или друго. О, знам, че те самите не виждат нещата по този начин. Те биха казали, че уважават общоприетите правила или че щадят чувствата на другите. Глупости! Това са страхливци, които представа нямат от свобода. Обаче не знам защо говорим за тези хора, като всъщност трябва да говорим за Дейзи, която е тяхна пълна противоположност. Тя иска и винаги е искала да живее свободна, без никакви страхове. И все пак, по жестока ирония на съдбата, е дъщеря на Сидни Девънпорт. Пърси, ти трябваше да си дете на Девънпорт. Щеше да си много добър. Защо още не си донесъл кафето?
— Ох, съвсем забравих — възкликнал Пърси и побързал да изпълни заповедта й, като излязъл и затворил вратата след себе си.
— Не е голям умник — обърнала се Хестър към Поаро. — Та какво…? А, да, искахте да знаете какво е станало в деня, когато Франк беше убит. Мога да ви разкажа само това, което стана тук. Дейзи все още кастреше Оливър, когато пристигна Уини — Уини е прислужницата на Девънпорт. Напомнете ми да ви кажа нещо важно за нея. Сидни я пратил тук да каже на всички, че най-сетне могат да се върнат в „Малкото ключе“, което повечето от тях веднага направиха, но не и Оливър. Дейзи му беше толкова ядосана, та му каза, че не е добре дошъл да я придружи до тях. Горкото момче! Не мисля, че бях единствената, която го съжали. Годфри Лавиолет веднага предложи да поиграят малко голф и тримата тръгнаха към игрището: Годфри, Оливър и Пърси. Паунд, Стерлинг и аз останахме тук, нали така, момчета? Подремнахме малко. После, след около час и половина голфърите се върнаха. И Пърси заведе момчетата да потичат малко в гората.
Виждайки въпроса, който вече се изписвал на лицето на Поаро, Хестър казала:
— Не Годфри и Оливър. Едва ли бих описала Годфри Лавиолет като момче, въпреки неговата странно гладка кожа, която сякаш никога не се сбръчква. Имах предвид кучетата. Моите момчета.
Тя протегнала ръка и погалила Паунд, който се претърколил на гръб и размахал крака във въздуха. Стерлинг, сякаш забелязал неравномерното разпределение на вниманието, се изправил и побутнал Поаро с предната си лапа. Поаро изчислил, че не може да рискува да го погали, освен ако не иска да бъде облизан, което категорично не желаел.