— А сега нещото, за което с положителност ще искате да знаете, ако се интересувате от семейство Девънпорт, е разговорът, който се състоя между Годфри и Оливър същия следобед, докато Пърси беше навън, и след като бяха играли голф. Трябва да ми напомните да ви разкажа всичко за него, както и за Уини Лорд. А след това… ами, не съм сигурна, че ще мога да ви предложа някаква друга помощ. Вие очевидно не вярвате, че Франк е бил убит от годеницата си Хелън Актън — не, не вярвате, в противен случай нямаше да разпитвате за движенията на всички в онзи ден, — но ако мислите, че някой друг е убил Франк, мога да кажа само, че съм сигурна в правотата ви и че може да е бил всеки. Абсолютно всеки. Имам предвид, очевидно е, че не е бил никой от двамата Лавиолет. Но…
— Защо това е очевидно? — попитал Поаро.
— Моля ви, говорех! — въздъхнала Хестър Симли. — Сега трябва да прекъсна потока на мисълта си, за да ви отговоря. Очевидно е, защото Годфри и Върна са почтени, сърдечни хора. Много ги харесвам. Никога не биха убили някого. Докато всеки от семейство Девънпорт може да го направи, защото са или тирани, какъвто е случаят със Сидни, или личностите им са толкова деформирани от живота с един тиранин, че е напълно възможно у тях да са покълнали всякакъв вид разрушителни семена. Виждам, че имате и друг въпрос към мен. Може да го зададете.
Поаро нямал никакво желание да запълни блаженото, неочаквано мълчание с думи, но казал:
— Моят приятел инспектор Кечпул… беше изненадан, когато Хелън Актън описа Върна Лавиолет като мил човек. Трябва да призная, че и аз бях малко изненадан.
— Тогава и двамата сте глупаци — подхванала Хестър. — Върна е един от любимите ми хора. Човек едва ли може да срещне по-добра, по-внимателна жена. Знаете ли как се запознахме? Не, разбира се, откъде бихте могли да знаете. Ще ви разкажа. Годфри и Върна притежаваха „Малкото ключе“, макар в онези дни къщата да се казваше „Кингфишър Рест“ — далече по-подходящо име и Комитетът на имението наистина трябваше да забрани на Сидни да го промени. Пет пари не давам, че идвало от перото на Чарлс Дикенс! От там идва и чичо Пъмбълчук. Как бихте се чувствали, ако някой от съседите ви нарече къщата си „Чичо Пъмбълчук“?
Изглежда, очаквала отговор. Запазвайки сериозен вид, доколкото му било възможно, Поаро казал:
— Разбирам, че първоначалното намерение на семейство Девънпорт е било да купят тази къща?
— Така беше. Бяхме се договорили за всичко. И тогава те откриха, че семейство Лавиолет искат да продадат „Кингфишър Рест“ и Годфри им предложи добра цена. Разбира се, мисля, че всъщност той отчаяно се нуждаеше от пари, защото наистина, как иначе би им продал къщата за толкова под истинската й стойност? Беше сделка, която само глупак би отказал, независимо че тази къща е много по-приятна в естетическо отношение, отколкото „Чичо Пъмбълчук“, както отсега нататък ще наричам къщата на семейство Девънпорт.
Във всеки случай, ето как Върна и аз станахме приятелки — продължила леля Хестър. — Бяхме съседи в имението от известно време, но не я познавах много добре. След като Сидни реши да купи тяхната къща вместо моята, тя дойде да ме види. Да се извини и да се увери, че всичко ще е наред. Беше невероятно приятна и мила и предложи да ми помогне да намеря купувач за тази къща. Казах й „Не, благодаря“. Виждате ли, мосю Поаро, беше станало нещо странно — в момента, когато Сидни Девънпорт ми каза, че вече не иска да купува къщата ми — в същата секунда, когато думите излязоха от онази негова противна уста на гаргойл — разбрах, че не искам да продавам къщата си нито на него, нито на друг. Чувайки го да изрича толкова пренебрежително, че не желае да живее тук, ме накара да осъзная, че всъщност аз искам.
Последвали още няколко минути, в които Хестър Симли му обяснила защо „Кингфишър Вю“ е по-добра от всяка друга къща, която била виждала. (Поаро ми спести тези подробности.)
Веднага щом успял да се добере до думата, Поаро попитал:
— Възможно ли е да има друга причина семейство Лавиолет да пожелаят да продадат къщата си? Причина, която няма нищо общо с парите?
— Предполагам, че е възможно, макар да не мога да се сетя каква би могла да е.
— Имаше ли някакви промени в имението наскоро, преди те да решат да продават?
— Никакви. Нещата рядко се променят в „Кингфишър Хил“, и слава Богу!