— А мосю Алфред Биксби и автобусната компания „Кингфишър“? — попитал Поаро.
— Какво за тях?
— Дали някои от живеещите тук не одобряват мосю Биксби и неговия бизнес? Вулгарността на синьо-оранжевите char-a-banc и използването на името „Кингфишър“?
— О, да, но това стана много преди Годфри и Върна да купят къща тук. Кичозността на мистър Биксби си е съществувала далече преди всички нас. Момент — Хестър Симли изправила рамене и побутнала очилата си по-нагоре на носа, — нещо наистина се промени в „Кингфишър Хил“, и то точно преди Годфри и Върна да решат да продадат къщата си — смени се пазачът на портите. Възразих изключително остро, но бях сама, и накрая трябваше да призная поражението си. Никой не беше на моя страна, с изключение на Лавиния Стент, а тя е повече от безполезна. Дори и Пърси реши, че нямам основание.
— Пазачът на портата? — попитал Поаро.
— Да, на входа на имението. Старият се пенсионира и на неговото място беше назначен нов — мъж с явно неподходяща външност. Не го ли забелязахте, когато пристигнахте? Целият е покрит с косми! С почти незабележимо чело. Косата му започва на не повече от инч над веждите. Неговият предшественик, старият пазач на портите, беше пълна негова противоположност — плешив като топка за голф и с почти незабележими вежди, — но винаги изглеждаше изискан, за разлика от този нов човек. А кой би могъл да протестира срещу една топка за голф? Не е по вина на новия, знам, и нямам нищо против плешивостта сама по себе си. И съм сигурна, че новият пазач е надежден и учтив служител — всъщност знам, че е, — но необходимо ли беше да го слагат точно на входната порта, та всеки да го вижда в момента, когато пристигне? Не можеше ли да го сложат някъде на по-малко публично място? На по-малко видимо място? На какво се подсмихвате, мосю Поаро? Мислите си, че съм смешна старица, задето ме интересуват подобни неща?
— Мисля си — отвърнал Поаро, — че благодарение на вас, парченцата от малкия ребус започват да се наместват по местата си. Тази история за новия портиер и за стария портиер, който бил като топка за голф — тя ми даде един отговор. Надявам се да последват още.
Хестър Симли се навела напред с интерес.
— Да не смятате, че старият портиер и новият са свързани с убийствата в „Кингфишър Хил“?
— Pas du tout…
Поаро не успял да каже повече, защото точно в този момент Пърси се появил, тромаво препъвайки се, обратно в стаята с кафе, сметана и захар, които едва се крепели върху треперещия поднос. И двете кучета скочили и започнали да лаят.
Обикновено шумът би подразнил Поаро, но личният триумф от умозаключението му го направил временно невъзприемчив към дразнители. Лавиния Стент — жена, чието име не бил чувал преди, и която почти със сигурност никога в живота си нямало да срещне — можела е била напълно безполезна за Хестър Симли, но била изключително полезна като информация за Еркюл Поаро.
След като освежаващите напитки били раздадени и Пърси излязъл със заръката да проведе няколко телефонни разговора от името на леля си, Поаро й напомнил, че имала да му казва нещо за Уини Лорд.
— А, да — казала тя. — Никой не я е виждал в „Кингфишър Хил“ от известно време. Вярно ли е, че вече не е прислужница на семейство Девънпорт?
Поаро потвърдил, че доколкото му е известно, това е вярно.
— Не беше там, когато двамата с инспектор Кечпул за първи път посетихме „Малкото ключе“, и Сидни Девънпорт каза, че за връщането й и дума не можело да става.
— Разбирам. Е, не знам какво е направила, та накрая да се окаже толкова нежелана, но знам, че може да е било от най-сериозно нарушение на задълженията й до нещо, абсолютно несъществено. Сидни и Лилиан отдавна й бяха вдигнали мерника, не заради нещо, което самата Уини е направила, а заради Дейзи.
— Моля ви, обяснете — подканил я Поаро.
— Разбира се, че смятам да ви обясня! — погледнала го свирепо Хестър Симли. — Как бихте могли да разберете какво имам предвид, ако не ви обясня? Наистина, мосю Поаро, може би ви е станало навик да общувате с хора, на които им липсва дар слово и способност да разбират, или пък ви разказват само половината история…
— Навик ми е единствено да се опитвам да получа възможно най-много информация от хора, решени да ми кажат възможно най-малко.
— Ясно. Е, аз се опитвам да ви кажа възможно най-много, така че, моля ви, не ме прекъсвайте пак. След като Франк беше пратен да си събира багажа от Сидни и Лилиан, Дейзи много се сближи с Уини. Съвсем скоро двете станаха неразделни. Сидни и Лилиан бяха ужасени — тяхната дъщеря, една Девънпорт, изведнъж гъста дружка със слугиня? Не можеха да го понесат! Дейзи го знаеше и това само я накара да подчертава още повече приятелството си с Уини. Може да е нямала кураж да се противопостави на родителите си по въпроса за Франк, но никога не се е бояла да ги подлудява по много по-подмолни начини, стига да не може да бъде доказано черно на бяло, че това е истинското й намерение.