— И след това, смазана от загубата на Франк, която идва толкова скоро след надеждата отново да се съберат, Дейзи започнала да преследва Уини по най-коварни начини, постоянно я критикувала, подигравала й се… И разбира се, качеството на работата на Уини в къщата се влошило още повече. Изобщо не ме изненада да науча, че е прекалила с пропуските и е получила заповед да се омита. Съмнявам се, че на Дейзи й е пукало много за това.
Поаро обмислил следващия въпрос, който искал да зададе, не го задал и изобщо не бил изненадан, когато Хестър му отговорила начаса.
— Което ме води до Оливър Прауд и разговора, който той проведе с Годфри тук, в тази стая, в деня, когато Франк беше убит. Щом Дейзи, Ричард и Върна заминаха заедно с Уини за „Малкото ключе“, Оливър остана тук неутешим. Годфри му каза да се стегне или нещо подобно и тогава той направо изля душата си. Аз се махнах, за да може двамата да си поговорят като мъж с мъж, макар, разбира се, да чух всяка дума. Не, няма да се извинявам за това, мосю Поаро. Това е моята къща и обичам да знам какво говорят хората в нея.
— Мосю Прауд е бил нещастен заради спора си с мадмоазел Дейзи? — осмелил се да попита Поаро.
— Това, със сигурност, но не беше само то. Чувстваше се ужасно виновен заради начина, по който се беше отнесъл с Франк, разбирате ли? Едно време двамата бяха неразделни. Като братя. Франк открадна пари от Сидни само за да спаси Оливър и болния му баща от бедност, а Оливър прие порите и съветите на Франк как точно да ги инвестира. Оливър с готовност влезе в бизнес партньорство с Франк — за училищата. Знаете за училищата, нали?
Поаро кимнал, че знае.
— Оливър беше доволен да се възползва от „криминалната дейност“ на Франк и от умната му глава, щом става дума за пари и бизнес — продължила Хестър Симли. — Но като приятел? Отряза го. Както каза на Годфри в онзи ден.
Франк му напомнял за всичко, което искал да забрави: за ужасния страх от финансова разруха и че баща му ще умре в нищета, за мълчаливото му участие в престъплението, но най-вече за неспособността му да се спаси сам. Чувствал се задължен на Франк и по-долу от него, а чувството за непълноценност заедно с всичко останало… е, достатъчно е да кажа, че от гледна точка на Оливър приятелството им не можело да продължава. Двамата продължили да общуват от разстояние, когато имало нужда, но повече не се видели. Оливър каза на Годфри, че не би могъл да понесе да се изправи лице в лице с Франк, така че нямаше нищо чудно в това, че се ужасяваше от предстоящата среща в „Малкото ключе“. Сега не би могъл да избегне Франк, нали така? Бил сгоден за Дейзи, а Франк явно вече е добре дошъл в семейството…
— Извинете ме! — Поаро бил твърдо решен да говори и готов да бъде скастрен за прекъсването, щом се налага. — Преди няколко минути казахте, че Франк е липсвал неимоверно много на мадмоазел Дейзи и Оливър Прауд. И поради тази причина мосю Прауд бил нетърпелив да отиде в „Малкото ключе“ възможно най-бързо, веднага щом се върне от Лондон, n’est-ce pas, вместо да бъде задържан тук? И все пак казвате и че се е боял от среща с Франк Девънпорт.
— Вие глупак ли сте? — отвърнала рязко Хестър. — Мислите, че двете неща не могат да са верни едновременно? Разбира се, че Франк е липсвал на Оливър. Отчаяно му е липсвал. Само да бяхте го чули как разказва на Годфри, щяхте веднага да разберете. Ниското мнение за самия него го е спирало да поддържа приятелството с Франк, а не липсата на добри чувства към Франк. През всичките тези месеци, когато не е можел да понесе мисълта да се види или да говори с него, той е искал нещата да са други и е чувствал липсата на отдавнашния си приятел най-остро. Но не е могъл да превъзмогне срама си.
— Разбирам — кимнал Поаро. — И щом веднъж станало ясно, че сега не му остава друго, освен да се срещне лице е лице с Франк…