— Знаеше, че ще е изключително неловка среща, но също и че е неизбежна, затова искаше да приключи с нея възможно най-бързо — довършила Хестър. — Най-лошото от всичко, каза той на Годфри, било, дето знаел, че Франк ще му прости без никакво колебание. Това щяло да го накара да се чувства още по-засрамен. Да не говорим за терзанията му с Дейзи. Тя беше толкова развълнувана от връщането на Франк, а това караше Оливър да се чувства леко забравен. Подсилваше чувството му за малоценност. „Тя го обича повече, отколкото обича мен“, каза той на Годфри. „Винаги ще е така.“ Сигурна съм, че няма нужда да ви го казвам, мосю Поаро, но бих ви посъветвала да разпитате много подробно и Уини Лорд, и Оливър Прауд.
— Интересно предложение — уклончиво казал Поаро.
— Ще бъде много глупаво от ваша страна да пренебрегнете съвета ми — настояла леля Хестър. — В деня на завръщането на Франк в семейния дом и Уини, и Оливър със сигурност напълно ясно са осъзнали, че чувствата на Дейзи към тях са нищо в сравнение с нейната обич към по-големия й брат. Как би могъл всеки от двамата да се надява да задържи вниманието й дори за момент, щом Франк е наблизо? Ревността е силен мотив за убийство, мосю Поаро. Сигурна съм, че няма нужда да ви го казвам.
— Мосю Прауд каза ли на мосю Лавиолет нещо друго, което да ви се струва важно? — попитал Поаро.
— Не точно. Само продължи да говори неща от същия род — самосъжаление, срам. Изглежда, искаше да признае всичко, всяка минала грешка, все едно Годфри беше свещеник или нещо подобно! О, и умоляваше Годфри да не казва и думичка от това на Дейзи.
— Какви минали грешки, мадам?
— Всички жени, които са се държали зле с него, всички, с който той се е държал зле. Имаше едно момиче, което го мамило с месеци, твърдейки, че няма семейство и живее бедно, а накрая Оливър разбрал, че е член на датското кралско семейство. Почувствал се като най-големия идиот, задето й повярвал.
— Датското… кралско…
— А после някаква, с която се държал по един безпринципен и нехристиянски начин — точно това бяха думите му. Имаше предвид секс, разбира се. Открих, че младите хора изпитват странна неохота да изрекат думата. Не мога да си представя защо, това е просто дума. Във всеки случай, Оливър обвинил момичето за безпринципната постъпка, когато вината била точно толкова и негова и сега се чувстваше ужасно виновен и засрамен.
— Същият модел както с Франк — отбелязал Поаро.
— Напълно — съгласила се Хестър. — Оливър също го осъзнаваше. Признаваше и ненавиждаше собственото си лицемерие. Горкият Годфри, не мисля, че знаеше какво да му каже. Оливър щеше да направи далеч по-добре да беше се изповядал пред мен, разбира се, но кой мъж на неговата възраст иска да разтовари бремето си пред една възрастна жена? Особено пък за нещо толкова срамно като да постави една млада жена в деликатно положение и после да я обвини, и да я зареже?
— Имало е бебе? — попитал Поаро, веднага бил нащрек. Това е интересно, помислил си той.
— Не мисля, че се е стигнало дотам — Хестър му хвърлила многозначителен поглед. — Разказът на Оливър стана прекалено смътен в този момент, но все пак каза, че докторът от „Харли Стрийт“, който тогава се грижел за умиращия му баща, не пожелал да помогне, макар че лесно би могъл. В един момент Оливър го наричаше омразен човек, а в следващия вече се обвиняваше за собственото си ужасяващо поведение и хвалеше неговата мъдрост и правилна преценка. Свестен доктор, казвам аз, след като не е помогнал на Оливър и приятелката му да се отърват от бебето! Докторите трябва да спасяват живота, а не да го приключват, когато едва е започнал.
— Какво е станало с жената и бебето? — поинтересувал се Поаро.
— Оливър не каза, не точно. Нека да се изясня: дори не е казал с толкова много думи, че е имало бебе. Нито каза, че са се отървали от него, но беше напълно ясно, че са го направили. Когато разполага с необходимите ресурси, човек винаги може да намери съмнителен доктор да свърши желаното. Във всеки случай след това Оливър се е отнесъл жестоко е момичето и повече не е имал нищо общо с нея… и освен ако не лъжеше Годфри, което не го мисля, той се чувстваше ужасно за всичко, точно както се чувстваше ужасно и за поведението си към Франк. Моята теория, мосю Поаро, е, че всички грешки от миналото на бедното момче са започнали да се прескачат в ума му по един безумен начин заради притеснението му пред перспективата да види Франк отново. Презрението му към самия себе временно е станало неконтролируемо. Очевидно Годфри не беше на висотата на задачата да го накара да се почувства по-добре. Най-доброто, което успя да измисли, беше предложението за малко голф. Не знам — вероятно това върши работа при мъжете, но мен категорично не би ме накарало да се почувствам по-добре. Да удряш една малка топка напред-назад с онези смешни стикове часове наред! Това е най-нелепата загуба на време.