— Нищо чудно, че Дейзи Девънпорт я харесва толкова много! — възкликнах аз.
— Кажи ми, Кечпул, защо реши, че мадмоазел Дейзи, освен дето е подарила книгата „Среднощна сбирка“, я е получила също и като подарък?
Спрях да плувам и го изгледах. Сигурен бях, че не е забравил.
— Тя ти го е казала, докато седеше до нея в автобуса. Тя ти каза, че екземплярът от книгата, който носи със себе си, онзи, който се вбеси, че съм погледнал, й бил всъщност подарък от… И тогава спряла, преди да ти каже от кого е този подарък.
— Прав си за всеки детайл. Не е ли поразително?
— Кое, че първо са й я подарили, и после, очевидно толкова й е харесала, че е започнала да я подарява и на други? Не виждам нищо забележително в това, Кечпул. Това, което ме интересува много повече, е името на автора. Как можах да не го прочета! Трябва да е бил на корицата, точно под заглавието.
Първото, което Поаро ми каза, като се видяхме след посещението му при Хестър Симли, беше:
— Няма да повярваш, Кечпул, като ти кажа името на автора на „Среднощна сбирка“. Книгата е написана от жена на име Джоан Блайт! Да, уверявам те, напълно сериозен съм.
Отговорих почти веднага:
— Чудя се дали това не е причината нашата Джоан Блайт да се стресне толкова, когато в автобуса ме чу да изричам „Среднощна сбирка“? Не беше споменала, че е написала или издала книга, а изведнъж аз изтърсвам заглавието й. Можела си е помислила… ами, не знам какво може да си е помислила, но разбирам как това може да я е разтърсило някак.
— Каза ми, че била ужасена, не просто леко стресната — напомни МИ Поаро. — Освен това приемаш, че Джоан Блайт от автобуса е същата Джоан Блайт, която е написала книгата. Няма причина за такова предположение, Кечпул.
— Все тая, съвпадение от такъв порядък… невъзможно е! Имаме два варианта — или Дейзи пътува с екземпляр от „Среднощна сбирка“ и случайно седи до жена, която е авторка на същата тази книга, или — още по-невероятно — Дейзи седи до жена, която не е авторка на книгата, която тя чете, но е със същото име като авторката на книгата.
— Кечпул, Кечпул — въздъхна Поаро, — още ли не виждаш това, което е толкова ясно?
Изведнъж го видях, или поне си помислих, че го виждам.
— Джоан Блайт може да не е било истинското име на жената от автобуса — възкликнах. — Не е искала да ни каже истинското си име. Видяла е книгата на Дейзи, видяла е името на авторката и ни е казала, че се нарича Джоан Блайт, което е фалшиво име.
— Понякога ме отчайваш, приятелю — отвърна Поаро. — Може да е избрала Джоан Блайт за фалшиво име, след като го е видяла върху книгата на мадмоазел Дейзи, но… как може да видиш това, а да не виждаш останалата част от картината?
Потопих глава под водата и заплувах бързо към далечния край на басейна, после обратно до мястото, където стоеше Поаро, все още чакайки ме. Подадох глава на повърхността и казах:
— Жената в гостната на семейство Девънпорт със смазаната до неузнаваемост глава… беше ли Джоан Блайт от автобуса, както предполагам трябва да я наричам отсега нататък, за да я различаваме от Джоан Блайт авторката, или не беше?
— Официално тя още не е…
— … идентифицирана. Знам. Независимо от това, ти имаш предположение. Смяташ, че знаеш коя е.
— Искаш да те включа в моите предварителни размишления, n’est-ce pas? — каза Поаро. — Много добре. Да, мъртвата жена е, както ти я нарече, Джоан Блайт от автобуса. Истинското й име не е Джоан Блайт и тя категорично не е авторката на „Среднощна сбирка“.
— Тогава коя е?
Поаро се усмихна.
— Скоро, приятелю, ще бъда в състояние да ти разкажа всичко, което желаеш да знаеш. В момента съм много близо до пълното подреждане на различните парченца от този ребус. Обаче преди това има няколко неща, които трябва да направя, както и още няколко, които ти трябва да направиш.
— Така си и знаех — промърморих, мислейки си не за първи път какъв късмет е, че шефът ми в Скотланд Ярд има толкова високо мнение за Поаро, защото всички други мои случаи тихомълком се прехвърляха на колегите, което ми даваше възможност да се посветя изцяло на Поаро и да му помагам толкова време, колкото той имаше нужда от мен.
— Разкажи ми първо за деня на убийството на Франк Девънпорт — каза той. — Надявам се, че си говорил с всички и си записал показанията им?