Дейзи ми каза, че не разбира станалото след това. Изведнъж Хелън се озовала до нея — изобщо не я чула кога е излязла от спалнята си — и после, за огромна изненада на Дейзи, станало нещо, което нямало никакъв смисъл: Хелън се втурнала надолу по стълбището и признала за убийството на Франк. В този момент, след като чули силния трясък и възклицанията на мъжете долу, всички, които не били долу в преддверието, наизскачали на вътрешния балкон — не само Дейзи, а и Върна Лавиолет, Сидни и Лилиан Девънпорт. Ричард Девънпорт излязъл от библиотеката и се затичал към мястото, където лежало тялото на брат му. Единственият човек, който не се появил, била Уини Лорд — може да е била все още заета в кухнята и да не е чула суматохата. Що се отнася до хората на площадката, които гледали от парапета горе… ами, тук се сблъскваме с проблем. Разказите на Върна, Сидни и Лилиан са напълно различни един от друг, както и от това, което ми описа Дейзи.
— По какво се различават, Кечпул? — попита Поаро.
Бях установил добър ритъм за движенията на ръцете и краката и се постоплих малко.
— Версията на Върна е най-интересна — продължих аз. — Тя казва, че Хелън Актън не може да е блъснала Франк, нито пък Дейзи би могла да го направи, защото Франк вече падал, просто бил във въздуха, когато Хелън и Дейзи се появили на прага на стаите си. Казва, че може да се закълне в това. Когато я попитах кой може да е блъснал Франк, тя без никакво колебание заяви — „Лилиан. Тя стоеше достатъчно близо до него, за да може да го е направила“. Сидни Девънпорт също бил там, каза Върна, макар и малко по-далече, но тя смята, че той също би могъл да блъсне Франк, докато Лилиан е стояла и наблюдавала. Не знам за теб, Поаро, но аз изобщо не намирам за правдоподобно как, след като най-накрая са решили да простят на Франк прегрешенията му…
— Е, ако Сидни и Лилиан са го убили, тогава представлението с прошката и одобряването биха били добра заблуда, n’est-ce pas?
— Предполагам — изрекох колебливо. — И все пак това, което Върна ми каза, се различава напълно от описанието на Сидни, Лилиан и Дейзи. Сидни и Лилиан казаха, че когато излезли от стаите си, Хелън стояла на площадката и Франк вече падал. И двамата твърдят, че Дейзи се появила секунда-две по-късно, когато Франк вече бил проснат на пода долу. В същото време според Дейзи родителите й изобщо не са били на вътрешния балкон — никой от тях — или ако са били, тя не ги е забелязала. Твърди, че тя е блъснала Франк и че съзнавала присъствието на Върна, а няколко секунди по-късно и това на Хелън, но че не е видяла нито Сидни, нито Лилиан горе на балкона, докато не последвала Хелън надолу по стълбището. Що се отнася до насъбралите се хора долу във вестибюла, никой от тях не гледал нагоре преди Франк… да се приземи, да речем, така че не бяха полезни в изясняването на момента кой и в какъв ред се е появил на вътрешния балкон.
— Направи отличен доклад, приятелю — доволно отбеляза Поаро. — Сега може да излезеш от водата, ако искаш. Не трябва да губим време, защото има много неща дв се свършат. Боя се също, че за известно време ще се наложи да те оставя сам в „Кингфишър Хил“.
— Защо? — попитах, докато се увивах с две хавлиени кърпи. Не бяха от голяма полза, защото извън водата беше по-студено, отколкото в нея.
— Нашата мъртва жена от автобуса, Кечпул… Трябва да посетя нейна близка роднина.
— Джоан Блайт? Но… имате предвид лелята в Кобъм?
— Тя няма такава роднина. Възнамерявам да посетя майка й, за да я попитам за зеленото палто и шапка на дъщеря й. Твоят сержант Гидли беше много полезен и ми предостави адрес. След това ме чака среща с доктора на покойния Ото Прауд — доктор Ефгрейв от „Харли Стрийт“. Ще говоря с него и след това ще посетя банка „Коуст“, за да обсъдя финансовите дела на Годфри Лавиолет с неговия банкер. Накрая ще посетя офиса на издателя на една определена книга.
— „Среднощна сбирка“ — предположих плахо.
Поаро се усмихна.
— Много добре. Кечпул, плуването, изглежда, е подобрило функционирането на малките сиви клетки. Днес е наистина хубав ден — защото съм почти сигурен в резултатите от всички проучвания, които предстои да направя. А аз рядко греша.
Виждайки изражението ми на безпомощно разочарование, той продължи:
— Ти също би могъл да си в подобно завидно състояние, ако решиш да използваш ума си за интересуващия ни проблем. Ето, ще направя приятелски жест. Помисли, mon ami — „Среднощна сбирка“, книгата, къде беше тя, когато я видя за първи път? Помисли за това, което Дейзи ми каза в автобуса — че й била подарък, ти повтори точните й думи само преди минута, затова знам, че ги помниш. После си спомни признанието на Хелън Актън секунди, след като Франк пада и умира, какво е казала на Оливър Прауд, когато се е спуснала надолу по стълбището?