— Имах необходимост от нещо, което да ме разведри — каза Дейзи. — Алфред Биксби от часове държеше вратите на автобуса отворени, а аз умирах от студ.
— Това трябва да е била причината Уини да се държи толкова странно, когато се представих като полицейски инспектор — възкликнах аз.
— Разбира се — продължи Поаро. — В този момент Уини Лорд е разсъждавала дали да отиде в полицията с новата информация, която току-що е получила. И тогава изведнъж пред нея се появява представител на Скотланд Ярд! Вероятно всичко й се е сторило толкова incroyable, че я е накарало да се зачуди, възможно ли е това да е шега, разигравана от приятелката й Дейзи Девънпорт? Първо признанието, а скоро след това — полицай?
— Оказа се, че Уини не ми е никаква приятелка — горчиво изрече Дейзи. — Мислех, че ще стои до мен във всичко, тя обаче доказа, че е същинско въплъщение на нелоялността. Заплаши, че ще каже на полицията, макар че току-що я бях завела в Лондон и й купих красива нова шапка и палто. Наложи се да й предложа значителна сума пари, за да си осигуря мълчанието и. Знаех, че двете с майка й са в бедствено положение.
— Мадмоазел, кажете ми… какво точно казахте на Уини Лорд за причината да убиете Франк?
— Преди да се качим в автобуса? Нищо. Само че съм го направила и че Хелън е невинна. След това, когато я намерих да плаче отстрани на пътя близо до „Тартар Ин“ в Кобъм, й казах доста повече. Казах й, че… Добре де, първо й казах всичко, което казах на вас тогава.
— А после?
— Тя ту мълчеше мрачно, ту изпадаше в истерия — продължи нетърпеливо Дейзи. — Не спираше да ме пита как може да позволя Хелън Актън да увисне на бесилото за престъпление, което аз съм извършила, сякаш не й бях казала току-що, че съм признала не пред друг, а пред Еркюл Поаро? Тъпа глупачка. Наистина беше много досадна. В този момент просто вече не издържах и й разказах цялата история защо убих Франк, независимо че изобщо не го съм направила — но бях готова на всичко, само и само да се избавя от досадната необходимост да се разправям с нея.
— Значи чак тогава — в Кобъм — казахте на Уини Лорд, че истинската причина да убиете Франк не е защото вярвате, че той е лош и опасен, а защото сте искали родителите ви да мислят, че сте го направили по тази причина, и да вярват, че принудителното ви настройване срещу него е довело до трагедията?
— Точно така, да — отвърна Дейзи с лека усмивка. — За да живеят с мисълта за собствената си вина. Казах на Уини, че ще призная фалшивия си мотив, разбирате, нали: за да спася семейството от лошия и опасен Франк. Съвършеното ми отмъщение можеше да проработи само ако те си мислят, че съм го направила заради това, което те са ме накарали да мисля за Франк.
— Разбирам — отбеляза Поаро. — И така, ако това е вашият фалшив мотив, тогава другият, мотивът „съвършеното отмъщение“, както вие го нарекохте — бихте ли го описали като вашия истински мотив, независимо, че не сте извършили убийството?
Дейзи кимна.
— Той беше истинският. Един мотив може да е истински, дори човек да не е бил воден от него.
— Колко интересно — промърмори Поаро по-скоро иронично.
— В онзи момент се надявах, че Уини ще прояви интерес и ще обсъдим всички блестящи моменти в плана ми — драматичната му изключителност, но вместо това тя само хленчеше колко непростимо било, че съм позволила полицията да вярва толкова дълго в друга история и че съм поставила в опасност живота на Хелън Актън. Оф, такава глупачка беше! Струвам ви се жалка, нали, мосю Поаро? Вероятно съм такава. Но Уини знаеше отлично, също като мен, че Хелън иска да поеме вината, иначе не би си признала! Лесно би могла да каже, че Франк е паднал. Кой би си помислил за убийство, ако тя беше казала, че е само случаен инцидент? Хелън искаше да умре. И все още иска. Но Уини беше прекалено глупава, за да го види.
Поаро кимна.
— Нека чуем сега за другата история, която измислихте. Онази, която не е била създадена в ума ви месеци предварително, а по-скоро е импровизация в деня на пътуването ни в автобуса.
— Какво имате предвид? — погледна озадачена Дейзи.
— Мистериозният непознат с предупреждението за убийство — подсети я Поаро. — Мястото на седмия ред до пътеката вдясно.
— О, това ли…
— От, мадмоазел. Това.
— Както казахте, беше импровизация на мига.