— Момент — намесих се аз. — Да не предполагате, че…
— Да, Кечпул, историята, разказана ни от Уини Лорд, беше нелепа, невероятна глупост от началото до края. В нея нямаше и зрънце истина. Беше измислена от мадмоазел Дейзи с единствената цел да уреди да седна до нея, за да може да направи признанието си за убийство пред мен.
Лицето ми трябва да е представлявало страшна гледка в този момент. Като си помисля само, че изслушах най-внимателно лъжите на Уини и след това дни наред губех часове, опитвайки се да намеря смисъл в тази огромна порция дивотии, която тя ни поднесе!
— И Уини се съгласи да ни разкаже тази нелепа история заради вас, след като вярваше, че сте убийца? — попитах невярващо Дейзи. — Нищо чудно, че едва не се отказа да се качи в автобуса и да седне до вас след това, което сте й казали.
— Вече ви казах, предложих й голяма сума пари, за да направи това, което искам. Купих безпрекословното й съгласие точно както татко винаги е купувал това на майка, моето и на Ричард. — Дейзи се намръщи. — Но аз не съм деспот като баща ми, винаги съм била добра с Уини, грижех се за нея. Когато й казах, че съм убила Франк, естествено, очаквах да е шокирана, но нямаше нужда да бяга от мен все едно съм чумава. Ако тя беше направила подобно признание пред мен, аз първо бих я попитала защо. Бих се постарала да разбера проблемите й. И… не бях извършила убийство, затова ми се стори доста нечестно да ме отхвърли, когато знам, че съм невинна. — Виждайки изражението ми, Дейзи каза рязко: — Не е необходимо да посочвате недостатъка в разсъжденията ми, инспектор Кечпул. Виждам го много добре. Искате ли цялата истина или не? Истинските ни мисли често са изключително нерационални.
— Казахте ли на Уини Лорд да се престори, че името й е Джоан Блайт? — запита Поаро.
— Не, това беше единственото, за което не бях помислила, име за нея. Сигурно се е сетила за книгата и е решила, че името на авторката ще свърши работа. „Среднощна сбирка“ вероятно е била в ума й, защото…
— Моля, позволете ми — прекъсна я Поаро. — Може ли аз да разкажа тази част от историята?
— Много добре — Дейзи го изгледа със съмнение.
— Кечпул — обърна се той към мен, — би ли ни припомнил какво ми каза мадмоазел Дейзи, когато я попитах как се е сдобила с книгата?
— Тя каза „първоначално беше подарък от…“, после спря и отказа да продължи.
— Думата „първоначално“ дава много храна за размисъл — заяви Поаро. — Когато получим подарък, който пазим, — а знаем, че вие все още притежавате книгата, мадмоазел, — човек няма нужда да използва думата „първоначално“. Би казал думата само ако книгата по време на задаването на въпроса вече не е подаръкът, който едно време е била, който първоначално е била. Разбирате ли, Кечпул?
— Не, изобщо не разбирам.
— Помислете малко, mon ami. Ако книгата е подарена на Дейзи Девънпорт от приятеля й Хъмфри и тя все още я притежава, както знаем, че е, тогава тя си остава подарък от Хъмфри, и няма да има необходимост да се използва уточняващата дума „първоначално“. Ако обаче по някое време тя е била подарък от мадмоазел Дейзи за Уини Лорд, подарък, който Уини съвсем наскоро е върнала като израз на своето отвращение и неподчинение, след като мадмоазел Дейзи й е признала за убийството на Франк Девънпорт…
— Да не ми казвате, че книгата е била подарък от Дейзи за Уини и после Уини й я е върнала? — попитах аз.
— Смятам, че точно това е станало, да.
— Напълно прав сте — отбеляза Дейзи. — Уини харесваше тази книга. Носеше я със себе си навсякъде, където отиде. Бях й написала специално посвещение вътре и то означаваше много за нея. Малко след като й казах, че аз съм убила Франк, шофьорът на автобуса дойде, за да вземе куфарите и чантите ни и да ги прибере в багажника. Уини го накара да изчака, докато извади „Среднощна сбирка“ от своя куфар. Подаде ми я и каза — „Не я искам повече, може да си я вземеш“. Така че, да, тя първоначално беше подарък от мен за Уини… подарък, който тя отхвърли. Това бе причината книгата да е с мен в автобуса. Едва ли бих… — Дейзи млъкна рязко и по лицето й се разля червенина.
— Едва ли бихте искали или ви е било нужно да четете „Среднощна сбирка“ — довърши вместо нея изречението Поаро, — знаели сте всяка дума от страниците й и всеки епизод от разказа в нея почти наизуст — защото вие, Дейзи Девънпорт, под името Джоан Блайт, сте авторката на книгата.
— Моля ви, не трябва да казвате на никого — лицето на Дейзи пребледня. — Знам, че нямам право да ви моля за това, но ви умолявам коленопреклонно…