— Добре — усмихна се тънко Бенджамин. — Радвам се, че признавате, че вие сте избрали имението Малвъл. Освен това стражите, които бяха разположени тук, се подчиняваха на вашите заповеди, а водачът на Нокталиите, Йонатан, отговаряше лично пред вас.
Егремонт само се взираше в Бенджамин.
— Ето какво се е случило — продължи Бенджамин. — Вие не сте немец, милорд Егремонт, идвате от Ниските земи. Учили сте в Англия. Преди години фон Архетел е избягал в Англия. Ако се претърсят имперските архиви, не се съмнявам, че ще бъде открита връзка между вас и този фон Архетел. По време на престоя си в Англия вие сте се свързали с този човек, който вече се е наричал Боскъм. Вероятно недолюбвате Империята и императора и не сте могли да устоите, когато са ви пратили тук да приберете държавата. Искали сте я за себе си. Двамата със съучастника ви сте намислили да я откраднете, да я продадете и да натрупате състояние, а вината да бъде хвърлена върху английската корона и нейните служители.
— Имате ли доказателство за твърденията си? — попита Корнелий.
— Имаме, разбира се. Нали така, сър Томас?
Кемп кимна.
— Да се върнем към времето, когато държавата беше преместена тук — продължи Бенджамин. — Спомняте ли си? Наоколо беше пълно с хора, а после залостиха портите. Онова, което не знаехме, граф Егремонт, е, че с вас е бил и личният ви наемен убиец — кръчмарят, когото познаваме като Боскъм. Един Бог знае как е бил предрешен — дали като член на Нокталиите, или като член на вашата свита. Не му било никак трудно да се слее с тълпата, понеже Боскъм е майстор на превъплъщението. После се е скрил в мазето.
Егремонт се подсмихна, но погледът му трепна изненадано.
— Разбира се, Боскъм е трябвало да яде и да пие. Затова се е свързал с Йонатан, който го е приел.
— Не вярвам — прекъсна го Корнелий.
— Слушайте — продължи Бенджамин. — Боскъм също е бил от Ниските земи. Владеел е езика до съвършенство и с лекота е разпръснал всяко съмнение, че може да е английски шпионин. Подозирам дори, че е носел писмо от самия граф Егремонт — Бенджамин махна с ръка. — В него се е казвало, че Боскъм изпълнява тайно поръчение в помощ на Нокталиите и останалите не трябва да научават за присъствието му в къщата.
— Да… — обади се Корнелий. — Ако този Боскъм е говорел свободно езика и е носел писмо от милорд Егремонт, в което да се е намеквало за възможно предателство от страна на англичаните… Да, Йонатан би се подчинил на подобна заповед.
— След това е било много лесно — продължи Бенджамин. — Разбира се, Йонатан е получил тайни нареждания да не споделя това с никого извън къщата, включително с вас, мастър Корнелий. Въпреки това той се е опасявал от възможно предателство и затова е бил разтревожен и умислен — Бенджамин се покашля, за да прочисти гърлото си. — Щом Йонатан приел писмото, всичко си дошло на мястото.
— Ами ако Йонатан не го беше приел? — намеси се Агрипа. — Ако беше възразил и беше разкрил присъствието на Боскъм?
— Тогава Егремонт щеше да измисли някакво обяснение — отвърна Бенджамин. — Боскъм обаче се е оказал в безопасност в мазето. Йонатан му е носел храна. Според бележките, които Осуалд и Имелда са си водели за използваните хранителни продукти, на втория ден количествата са се увеличили едва забележимо. Подозирам, че това е станало по заповед на Йонатан, който е трябвало да храни още едно гърло. Дните минавали и опасенията, които вероятно е таял Йонатан, са се разсеяли. Тогава Боскъм е нанесъл своя удар. Една вечер, преди войниците да се съберат за вечерята си в девет, мнимият кръчмар отишъл в кухнята и сипал сънотворна отвара в бурето с ейл — Бенджамин сви рамене. — Едва ли би предизвикал подозрения в облеклото си на член на Нокталиите с качулка, пък и не се е задържал там дълго. Махнал е корковата запушалка и е сипал от лекарството в бъчвата. Не забравяйте, че Боскъм е кръчмар, убиец и майстор на превъплъщението. Подбрал е внимателно своя миг. Приспивателното подействало и до час всички стражи спели непробудно. Били толкова силно упоени, че Боскъм е можел свободно да се движи из къщата. Ако някой случайно не е бил пил от ейла, професионалният убиец Боскъм е можел лесно да го нападне изненадващо и да се отърве от него.
— Но ние намерихме трупове из цялата къща — заяви Кемп.
— Разбира се — отвърна Бенджамин. — Боскъм е имал на разположение цяла нощ, за да подреди труповете, както иска. Извлякъл е спящите стражи от кухнята, поставил ги е на различни места из къщата и после ги е избил — едни с кама, други с арбалет. Горките войници са били толкова упоени, че дори не са усетили как ги е отнесла смъртта. Затова и не открихме никакви следи от борба, нито дори намек за съпротива. Въпреки това Боскъм е трябвало да внимава — един вик, един трясък и кучетата отвън са щели да вдигнат тревога. Прибрал е писмото на Егремонт от трупа на Йонатан и е разтребил кухнята. Най-старателно е измил халбите, за да премахне миризмата на сънотворната билка. Излял е останалия ейл в нужника, измил е бурето и се е върнал в кухнята.