Егремонт седеше в другия край на масата, свел поглед към пръстите си, и си играеше с пръстените си, като се мъчеше да улови с тях оскъдната светлина.
— После Боскъм взел държавата от ковчежето — продължи Бенджамин. — Заличил всички следи от присъствието си в мазето и се спотаил там до вдигането на тревога. Когато влязохме в къщата, граф Егремонт беше с нас — господарят ми посочи към другия край на масата. — Вие, милорд, бяхте оставили строги указания, че ако се вдигне тревога, вратите на Малвъл не трябва да се отварят без вас. Когато влязохме в къщата, настъпи суматоха, слугите и хората ви обикаляха наоколо. Боскъм, вече предрешен като човек от свитата на Егремонт, се е присъединил към тях. Нали помните как Егремонт разпращаше хората си наляво и надясно? Боскъм просто е излязъл от къщата, взел е кон и е препуснал към града. А за нас, разбира се, остана да нищим загадката как така петнайсет войници са били жестоко убити, а държавата — открадната, без да разполагаме с никаква следа за начина, по който убийците са извършили грозното си дело.
— Само старият Кастор долови нещо — обадих се аз.
— Да, като се замисля, кучето прояви повече находчивост от нас. Подушило е храната, която Боскъм вероятно е носел в мазето. В тясното и затворено пространство песът още е можел да долови миризмата й. Накрая намерихме там нещо друго, което отклони вниманието ни. Докато изравяхме онзи скелет, сме унищожили всички следи от престоя на Боскъм в мазето.
— Така е, нали? — обърна се Кемп към Егремонт. — Май Даунби е прав. И преди, и след убийствата вашите хора все се навъртаха наоколо, без някой да може да ги спре.
— Когато се запознах с Боскъм в „Мъждивият фенер“ — продължи Бенджамин разказа си, — нещо в лицето и походката му ми се стори познато. Бях убеден, че съм го виждал и преди. Сега съм сигурен, че го зърнах, когато влязохме в Малвъл след вдигането на тревогата — той въздъхна. — Но това го знам сега. Тогава на никого и през ум не му е минавало, че той е там. В бъркотията само е трябвало да излезе през вратата и да яхне някой кон.
— А какво ще кажете за златаря? Защо е трябвало да бъде измъчван и убит? — рязко попита Корнелий.
— А! — Бенджамин ме стрелна с поглед.
— Според мен — намесих се аз — Егремонт и Боскъм са искали да се убедят, че са откраднали истинската държава. Това е причината да убият и Хенли, търговеца на реликви. След като оценил реликвата, е трябвало да му затворят устата. Баркли е бил следващият. Искали са да са съвсем сигурни, че това е истинската държава, преди да се обърнат към бъдещия й купувач.
Да се благодарим на Бога, че от знанието на Корнелий убягваше колко много копия съществуват, както и истинската причина за смъртта на Хенли!
— Очевидно е — продължих, — че прочут златар като сър Хюбърт Баркли никога няма да отиде на среща с човек като Боскъм. Не го е поканил сър Томас, нито пък господарят ми. Баркли обаче би приел покана от граф Егремонт. Златарят, който още е бил под клетва за мълчание, се отправил към уреченото място, но вместо граф Егремонт или мастър Корнелий там го чакал Боскъм, или Касапина. Той завързал Баркли, завлякъл го на онова усамотено място и го подложил на жестоки мъчения, за да го накара да проговори. Граф Егремонт, разбира се, бил другаде и се постарал всички да го видят, докато съучастникът му изтезавал и разпитвал Боскъм, за да изкопчи истината.
— Най-накрая убили Баркли — заяви Бенджамин — и продали държавата на водача на разбойниците, лорд Харон. Спомняте ли си как граф Егремонт настоя да се включи в онази битка из каналите? Искал е да се увери, че държавата не е сред съкровищата на лорд Харон. И тя, разбира се, не беше — вече е била продадена на пратениците на папата.
— Значи държавата е в Рим или поне скоро ще бъде? — сприхаво попита Корнелий.
— Съвсем не — усмихна се господарят ми. — С невероятна ловкост и хитрина хората на сър Томас в Дувър подмениха истинската държава с копие. Нали така, сър Томас?
Кемп, самото самодоволство и праведност, тържествено кимна.
— Държавата беше върната в Лондон — високопарно обяви той. — Но мастър Даунби ме помоли да го запазя в тайна.
— Граф Егремонт, вие сте изменник и убиец — каза Бенджамин и се изправи на крака. — Вие сте отговорен за смъртта на шестима английски стрелци и деветима ваши сънародници. Тези мъже са хранели семейства, имали са любими, съпруги и деца. Двамата с Боскъм сте убивали, и то безмилостно, в името на някаква си мръсна печалба.