— В такъв случай — посочи Корнелий към Егремонт — вие, граф Теодосий, бяхте обвинен, изложихте признанията си и бяхте обявен за виновен в измяна и отвратителни убийства. Осъден сте на смърт и по силата на поверения ми печат разполагам с императорската власт да изпълня присъдата ви! — Корнелий се изпъна като струна. — И това ще стане незабавно!
Лицето на Егремонт пребледня и той се хвана за облегалката на стола си.
— Нямате никаква власт! — възкликна.
— Имам пълната власт да го сторя, сър.
Бенджамин се опита да го спре, но Корнелий отблъсна ръката му.
— Законът е на моя страна — той се обърна и извика някаква заповед.
Нокталиите, които го придружаваха, се изсипаха в стаята. Той заговори на немски и им показа печата. Нокталиите сграбчиха Егремонт, откъснаха знаците на сана му и свалиха портупея му. Егремонт извика нещо на немски. Корнелий спря и кимна, после изблъскаха Егремонт от стаята. Кемп понечи да възрази, но Корнелий не му обърна внимание.
— Един от хората ми е свещеник — заяви, — така че Егремонт ще може да се изповяда, преди да умре.
После излезе от стаята, последван от Кемп, а най-отзад се влачеше Агрипа. Двамата с Бенджамин само седяхме и се ослушвахме. Всички излязоха навън и Корнелий се разкрещя да донесат един дънер от навеса за дърва зад къщата. Дочухме гласове, бърборене и после вика на Корнелий. Настана тишина, последвана от силен удар. Малко по-късно Корнелий се върна в залата. В едната си ръка държеше окървавения си меч, а в другата — плаща на Егремонт, с който бършеше оръжието си. Върна меча в ножницата му и се взря в нас.
— Империята въздаде правосъдие. Останките на Егремонт ще бъдат изпратени в болницата „Сейнт Мери ъв Бетлехем“ северно от Тауър. Ако семейството му поиска тялото му, ще се наложи да платят за него — той тръгна към нас, като си сложи качулката на главата и пъхна ръце в широките ръкави на мантията си. — Благодаря ви, мастър Даунби. Императорът също скоро ще изрази своето задоволство от вас.
— Корав човек сте вие, Корнелий — отвърна Бенджамин.
— Аз съм най-смирен слуга на негово императорско величество.
В думите на Корнелий прозвуча шеговита нотка.
— Егремонт не беше изменник — продължи той. — Беше просто крадец. Ако правилно съм разбрал сър Томас, крал Хенри щеше да хвърли вината за случилото се върху вас двамата, а аз и Нокталиите щяхме да се върнем в Германия и да изпаднем в немилост — Корнелий извади ръце от ръкавите на мантията си. — Егремонт заслужаваше да умре, макар смъртта му да бе по-милостива от тази на бедния Баркли — той се усмихна, приведе се и отупа праха от раменете ми. — Сър Томас ми се видя малко объркан — ухили се. — Боскъм всъщност не е в Тауър, нали?
— Не — отвърна Бенджамин. — Мъртъв е. Убих го снощи и скрих трупа му в мазето на „Мъждивият фенер“.
— Ще ида там — рече Корнелий. — Искам да се уверя, че Касапина наистина е мъртъв.
— Ами после? — попитах аз.
Корнелий едва се сдържа да не се разсмее.
— Тази вечер ще взема държавата на императора от сър Томас и утре ще отплавам с първия възможен кораб — стигат ми толкова абсурди. Императорът ще се зарадва да види безценната си реликва.
— Сигурен ли сте, че ще му занесете истинската държава?
(Старият Шалот не можа да се сдържи.)
Корнелий сведе глава, а раменете му се разтресоха от смях.
— Ела, Роджър! Мастър Даунби, моля да ни извините.
Корнелий ме сграбчи за рамото и ме изведе на двора. Нокталиите се щураха наоколо. Хората на Егремонт вече бяха увили кървавия труп в платно. Един слуга отнасяше дръвника, а друг носеше кофи с вода, за да измие локвата кръв, която вече се съсирваше. Кемп, Агрипа и техните хора се бяха събрали при портата.
— Искате да си поговорим насаме ли, мастър Корнелий?
Водачът на Нокталиите ме поведе покрай къщата.
— Напомняш ми за моя брат, Роджър — спря той и ме погледна открито. — Въпреки че ти си по-голям късметлия от него. Двамата с твоя господар разобличихте един изменник. Императорът ще остане доволен — шеговито ме смушка с пръст в гърдите. — Винаги ще бъдете добре дошли в Империята — лицето му стана сериозно. — Освен това искам да те предупредя. Кралят ви е намислил да се разведе с Катерина Арагонска, лелята на моя господар. Както и да се опитва да го подкупи Хенри, императорът никога няма да се съгласи на този развод. Скоро в Рим ще влязат войски на императора. Папата няма да разреши развода. Кардинал Томас Уолси ще понесе гнева на вашия крал и когато това се случи, спомни си немската пословица: „Зададе ли се буря, стой по-далеч от най-високите дървета“ — той стисна ръката ми. — Колкото до реликвите — прошепна Корнелий, — кого всъщност го е грижа, Роджър? — ухили се той. — Давам си сметка, че ти, мастър Бенджамин и сър Томас скрихте от нас много неща около тази история с реликвата. Например истинската причина за убийствата на Хенли и на сър Хюбърт или пък тайната на истинската реликва — той сви рамене. — Но, в крайна сметка, какво ли значение има? Вярата на човек е в сърцето му, а не в джоба.