Телефонът иззвъня точно когато записът свърши. Тя изключи звука на телевизора, преди да вдигне.
— Здравей, скъпи. Последва пауза от секунда-две.
— Видя ли по телевизията?
Звучеше толкова нетърпелив да я зарадва, но в същото време притеснен.
— Да, разбира се, че го видях. Не беше ли великолепно?
— Да… да — съгласи се той. — Засега са открили два трупа.
— Остава да намерят третия — добави тя. — Звучиш ми нервен, скъпи. Какво не е наред?
— Тревожех се да не се почувстваш зле сега, когато вече е факт. Радвам се, че не си разстроена.
— Да съм разстроена заради Кери? Тя съсипа живота ми и открадна дъщеря ми. Преливам от щастие.
— Липсваш ми — каза той. — Искам…
Гласът й премина в гърлен шепот.
— Знам какво искаш. В колата ли си сега?
— Да — прошепна той.
— Тогава най-добре отбий — посъветва го тя. И после му описа с най-еротични подробности какво ще направи с него, когато се видят. Дишането му я развесели. Учестено и задъхано като на куче, на което му е горещо, помисли си тя. Властта, която имаше над мъжете, я възбуждаше.
— Ще ти хареса ли това? — попита тя без дъх, за да го заблуди, че е също толкова възбудена, колкото и той.
И продължи да му говори, докато той не започна да стене от желание. Внезапна тишина последва едно дълго стенание. Можеше да направи страхотна кариера на някой секс телефон, помисли си тя, но така не би спечелила толкова пари, колкото искаше. Все пак не беше зле, че имаше резервни варианти.
— Сега по-малко самотен ли се чувстваш, скъпи?
— Да — въздъхна той. — Скоро ще бъда при теб. Обичам те, Джили.
— Знам, скъпи. И аз те обичам.
Тя затвори телефона и отново закрачи из стаята. Дали полицията можеше да определи кой кой е от оскъдните останки от телата? Знаеше, че един от начините за идентифициране на жертви е по черепите и зъбите, но дали и те не бяха унищожени при експлозията?
Хмм. Какво щяха да правят в такъв случай?
Отново пуснаха записа по телевизията. Джили се втурна към леглото и седна да гледа. О, беше прекрасно, толкова прекрасно.
Когато новинарската емисия свърши, тя отиде при пътната си чанта и извади скъпоценната си видеокасета. Носеше я навсякъде със себе си. Пъхна я във видеото и коленичи пред телевизора, за да гледа. Колко пъти я беше гледала? Сто? Хиляда? И въпреки това никога не й омръзваше… и продължаваше да предизвиква едни и същи чувства у нея.
— Сега разбираш ли защо трябва да умреш? — прошепна тя към екрана.
Забеляза, че единият й нокът се е нащърбил, и се втурна към банята, за да го оправи. Погледна часовника и осъзна, че Мънк ще пристигне скоро. Трябваше добре да се приготви за него. И да го възнагради, разбира се. Като куче, което е изпълнило сложен номер, Мънк нямаше да има търпение да получи наградата си.
Девствено бяло, реши тя и извади един дантелен халат от пътната си чанта. Това щеше да му хареса. Но пък той харесваше всичко, което тя правеше, нали?
Не трябваше да забравя да си сложи червеното червило. О, колко харесваха мъжете нацупени червени устни.
Обожаваха съвършеното й тяло.
Обожаваха ангелското й лице.
Всички я обожаваха.
Двадесет и девета глава
Парамедиците8 казаха на Кери, че е в шок, но тя не се съгласи, макар че разбираше как й бяха поставили тази диагноза.
Вярно, че поведението й бе доста странно. Когато я извадиха от клисурата, тя хлипаше неконтролируемо и нечленоразделно. Знаеше какво иска да каже, но не можеше да накара думите да излязат от устата й в правилния ред и в подходящия момент. Въпреки това тяхното заключение бе пълна глупост. Те не бяха лекари. Какво ли разбираха? Мозъкът й си беше съвсем добре, много благодаря.
Прожектори на камери светеха в лицето й, докато я носеха на носилката и я настаниха редом със Сара в очакващата ги линейка. Кери се опита да седне, но осъзна, че най-безцеремонно я бяха вързали да лежи. Все пак можеше да си движи едната ръка. Протегна се през тясната пътечка и хвана ръката на Сара.
Приятелката й изпитваше ужасни болки. И двамата парамедици се занимаваха с крака й.
— Тя ще се оправи ли? Ще се оправи ли? — повтаряше непрекъснато въпроса си Кери. Въпреки че и двамата мъже я увериха, че Сара ще се оправи, Кери се чувстваше принудена да продължава да ги пита.
8
Хора, обучени да оказват спешна медицинска помощ, но без лекарска квалификация. — Б.ред.