Кери грабна листовете от ръката на Тони. Прочете имената на персонала на повикване, който се грижеше за всички нужди на клиентите. В началото на списъка бяха двама световноизвестни пластични хирурзи.
Дали щяха да я преглеждат същите лекари, които работеха с някои от най-влиятелните личности на века? Бог й бе свидетел, че малко освежаване нямаше да й дойде никак зле. Не лифтинг — та тя още нямаше четирийсет и пет, — но торбичките под очите й ставаха все по-забележими и тя определено трябваше да направи нещо по въпроса. Недоспиване, прекомерно много работа, двайсет чаши силно кафе на ден и никакво време за фитнес определено оставяха своя отпечатък.
Според писмото тя щеше да лети от Ел Ей до Денвър, после да вземе по-малък самолет до Аспен. „Утопия“ се намираше в планините, на петнайсет минути от най-близкия ски хотел. Кери щеше да пристигне привечер и на следващата сутрин лекарите щяха да оценят състоянието й. Кери забеляза, че сред възможните процедури се предлагаше и липосукция. Беше в списъка точно след масажа на цялото тяло.
Как би могла да откаже? Наистина как би могла, особено след като Тони спомена, че анонимният подарък е без право на връщане на парите при отказ от резервацията. Тя бе убедена, че съпругът й е използвал фирмени пари, за да плати за почивката. Този човек не можеше да спести и цент. Откакто двамата сляха компаниите си и Кери намери първия клиент, от когото печелеха милиони, Тони съвсем му бе отпуснал края. Нямаше абсолютно никакъв нюх за бизнес.
Тони я убеждаваше, че няма значение кой е платил за резервацията, и й предложи да възприеме ваканцията като подранил подарък за рождения й ден. Той твърдо вярваше, че на харизан кон зъбите не се гледат. Каза й, че се надява тя да използва времето, за да размисли върху чудесните мъдри думи на д-р Досадник за светостта на брака. Наясно бе с надеждите, които Тони таеше, че като си вземе отпуск и си почине малко, тя ще осъзнае колко е грешала по отношение на него, колко незаслужени са били обвиненията й и ще си даде сметка, че дълбоко в сърцето си още го обича.
Кери си имаше своя собствена програма. Докато я преобразяваха, тя щеше да измисли някоя убийствена реклама, с която да спечели още една награда „Клио“2 за компанията си.
Твърде много време бе изминало, откакто получи последната, почти четири години, и тя ставаше все по-напрегната по този въпрос. Рекламният бизнес бе изключително кръвожаден и конкуренцията й, по-голямата част от която се намираше в Манхатън, беше убийствена. Сега на челни позиции излизаха двайсетгодишните. Някои шефове на агенции дори не разговаряха с хора над трийсет, поради което Кери назначи трима завършили Харвард младоци в екипа си. Наричаше тези любители на електронните игри „своите бебета“.
Беше изключително важно за нея да остане на върха. В нейния бизнес нямаше значение какви успехи си постигал в миналото. При всичките нови играчи, които се опитваха да я изместят, „Ловец на звезди“ трябваше да задържи възможно най-дълго позициите си. Холивуд бе град на капризите и прищевките. Тези, които имаха власт, се интересуваха само от това кой стои в центъра на вниманието. Ако Кери не натискаше персонала си постоянно да печели нови и нови знаменитости за клиенти, само за една нощ щеше да премине в категорията на залезлите звезди.
Дължеше първата си награда „Клио“ на племенницата си. Беше помолила Ейвъри да се снима на мястото на една капризна актриса, която в последния момент направи сцена и поиска двойно по-висок хонорар. Глупачката си мислеше, че е хванала агенцията натясно, защото знаеше, че снимат рекламата в последния момент, и ако Ейвъри не бе дошла на снимачната площадка с Кери онзи ден, щеше да й се наложи да плати на малката кучка. Ейвъри бе ужасена от това, което леля й я помоли да направи, но имаше приятен глас, хубаво тяло, а друго не им трябваше. Рекламата пожъна страхотен успех и Кери, действайки като агент на Ейвъри, можеше да й осигури ангажименти поне за година напред. Обаче Ейвъри не се интересуваше от подобна работа. Веднага след пролетната ваканция тя се върна в училище, дипломира се и след това постъпи в колеж.
Племенницата й продължаваше да работи при нея всяко лято, но се чувстваше неловко всеки път, когато трябваше да излиза от офиса и да ходи на срещи с шефове на компании. Кери не разбираше резервираността й. Ейвъри сякаш не знаеше или ако знаеше, не се интересуваше, че е, както бе отбелязал Тони, с убийствена външност.