— Да.
Погледът, който й хвърли, можеше да изгори лицето й.
— Къде работи тази твоя приятелка?
— В Куонтико4.
Охо. Той не прие никак добре тази новина.
— По дяво… — започна той.
— Бил си във Военноморските сили — прекъсна го бързо тя.
Видя как си пое дъх и разбра, че той се опитва да овладее нервите си. О, да, беше ядосан, вратът му бе почервенял. Но това не я интересуваше. Беше направила каквото трябва и той трябваше да приеме този факт.
Мускулите на челюстта му се напрегнаха. Боже, колко бе привлекателен. Тази мисъл се появи неочаквано в главата й. Хей, Ейвъри, я се вземи в ръце. Тя не знаеше нищо за него. Можеше спокойно този мъж да плаща издръжка на осемте си бивши жени. Но веднага отхвърли асоциацията с Хенри VIII5. Не бе възможно в Съединените щати да има осем жени, готови да се омъжат за него. В никакъв случай.
— Бил си във Военноморските сили — повтори тя.
— И?
Тя трябваше пак да се подпре на таблото, защото той рязко зави, за да избегне дънера на едно дърво. Имаше дълбоки коловози в засъхналата кал, образувани от други коли или камиони, дръзнали да минат по този път, но той бе толкова изолиран, толкова… безлюден, че Ейвъри започна да се плаши. Почувства се напълно безпомощна. Тя бе момиче от големия град и заспиваше на шума от колите и полицейските сирени. Тишината сега й се струваше почти оглушителна.
Рояци мушици се разпръсваха, преди да се размажат върху предното стъкло. Ейвъри взе часовника и пак погледна колко време им остава. Седемнайсет минути.
Джон-Пол постоянно хвърляше погледи към нея. Тя си помисли, че той очаква да довърши темата, която бе подхванала.
— Зарадвах се, като научих това — каза тя.
— Защо?
— Значи си обучен да влизаш в ръкопашен бой, а това може да ни е от полза. — Той не реагира на този коментар. — Освен това открих, че си участвал в тайни…
Той не я остави да довърши.
— Виж, знам какво съм правил. Няма нужда да се задълбаваш.
По дяволите. Надяваше се той да довърши изречението й и да й каже това, което не бе успяла да разбере. Дали бе участвал в специални операции или в тайни мисии? И какви точно бойни умения имаше?
Тя погледна картата, докато се опитваше да събере кураж да попита. Нямаше как да научи, ако не зададеше въпроса си.
— И какво точно си правил?
— Не знаеш ли?
— Досието ти е засекретено.
— Има си хас!
Ето го пак подигравателния тон в гласа му.
— Учил ли те е някой как да се държиш отвратително, или това ти е вроден талант? Много си зле с общуването.
— Ейвъри, остави тази тема.
— Не ме е страх от теб.
Той присви очи и отново я погледна.
— Напротив, плаша те.
— О, да бе! — Той се усмихна въпреки лошото си настроение. Може би наистина не я плашеше. Интересно, помисли си той. И необичайно. — Мислиш ли, че двамата са заедно? Мънк и жената, която ми се обади?
— Не знам. Ако изчезналите жени са още живи и ако той ги е завързал или скрил на някое съвсем изолирано място, тогава може да е с нея. Той има доста работа. Ако жените са още живи.
— Той трябва да ги наглежда. А и нас да следи.
— Не мисля, че ни следи.
— Но въпреки това знае къде се намираме, нали?
Той почти се усмихна.
— Как? — Вече знаеше отговора, но бе любопитен да види дали тя се е досетила.
— В часовника има някакво устройство.
— Да — съгласи се Джон-Пол. — Той знае точно къде се намираме.
Тя потрепери. Убиецът следеше движението им.
— Не трябва ли да се отървем от това?
— Не, по-добре да не го правим. Мисля, че трябва да се възползваме от него. Нека изчакаме и да видим какво ще стане, като наближим червеното кръстче.
Ейвъри взе часовника и го огледа внимателно.
— Няма никакви драскотини, които да показват, че някой го е отварял.
— Мънк е професионалист. Той не би оставил следи.
— Значи е добре запознат с предавателите? Познава технологията?
— Да, точно така.
— Откъде знаеш толкова много за него?
— Прочетох досието му.
— Досието му във ФБР? — попита тя невярващо. — Ако не работиш в Бюрото, това е незаконно.
— Сигурен съм, че е така.
— Джон-Пол, може да си навлечеш сериозни неприятности.
Прозвуча му загрижена за него. Беше пълна с изненади. Що за птица е в крайна сметка? Ако не внимаваше, Джон-Пол щеше да започне да я харесва.
— Имам връзки, които ще ми уредят гаранцията.
— Като зет ти ли?
— Откъде знаеш за Тео?
— Когато приятелката ми изтегли досието ти, ми каза.
— Полезно е да имаш роднина, който работи в министерство на правосъдието.
— Не харесваш ли зет си?