Тя бавно прекоси магазина и се върна след минута с жълтия плик. Хвърли го на Ейвъри и каза:
— Виждаш ли? Празен е.
Носът на Кени бе спрял да кърви и той хвърли салфетката към кошчето зад себе си, но не го улучи.
— Предадох ви всичко, което жената ми каза, но тя си поприказва повече с Кристъл.
— Точно така. Доста разговорлива бе. Каза, че вие търсите някакво съкровище. Малко сте стари да си играете на такива игри, не смятате ли?
Ейвъри бе готова да й оскубе косата от яд. Тези хора я побъркваха.
— Когато тя влезе, видяхте ли колата й? Чакаше ли я някой отвън?
— Имаше хубав нов мерцедес — каза Кени. — Но в него нямаше никой. Сама беше.
— Каза ли ви къде ще ни изпрати?
Очевидното й притеснение даде на Кристъл нова енергия. Тя каза хитро.
— Зависи.
— От какво зависи? — попита Ейвъри.
Кристъл потърка пръстите си — всеизвестният знак за пари. Ейвъри нямаше търпение да се пазари.
— Жената остави и инструкции, но двамата с Кени няма да ви кажем и дума, докато не си платите.
— Добре, Джон-Пол. Ще го направим както ти предлагаше. Можеш да застреляш единия от тях. Това би трябвало да накара другия да говори.
Той хареса начина й на мислене. Извади пистолета и свали предпазителя за две секунди.
— Имаш ли предпочитание кого да убия? — попита. Кристъл вдигна ръце
— Чакай, чакай. Няма нужда от насилие. Ние сме миролюбиви хора, нали така, Кени. Ще ви кажем всичко. Жената обясни, че тук ще дойде едно момиче на име Ейвъри. — Тя се обърна и попита — Това си ти, нали? Ти трябва да си.
— Да. Какво друго каза?
— Че ще се обади и че после ти много ще бързаш, но тя не беше права за това, нали, защото ти още си тук.
Кени изсумтя.
— Те не могат да си тръгнат, преди да говорят по телефона, глупачке.
— Ейвъри, наистина ще ги застрелям и двамата. Ще им спестя мъките — обади се Джон-Пол.
Тя напълно го разбираше.
— Прибери оръжието, Джон-Пол.
Веднага щом той свали пистолета, Кристъл се развесели и дори се усмихна.
— Кени, ще им трябват провизии за мястото, където отиват. Занеси им каквото искат до колата, а аз ще пресметна цената наум. — Обърна се към Ейвъри и попита: — Нали имаш пари в брой?
— Не ни трябват провизии — заяви Ейвъри.
— Нали искате да ви упътим към мястото, където тя иска да отидете?
Ейвъри я разбра. С други думи, трябваше да купят проклетите провизии.
— Да. Не им давай никаква отстъпка, Кристъл. И никакви кредитни карти. Тези двамата няма да живеят още дълго, за да си получим парите от картите им.
Кристъл кимна.
— Жената ще ви изпрати към Петицата.
Какво, за бога, говореха тези двамата. После Кени се обади:
— Не знам как си мислите да прекосите реката. След толкова дъжд само глупаците се опитват да се спуснат с надуваема лодка. Ще се удавите още при първите бързеи. — Тази възможност така го развесели, че той се засмя. — Няма значение колко сте опитни.
— Точно така — обади се Кристъл. — Ще се удавите, няма начин. Онази жена каза, че ще видите табела, на която пише нещо, и точно до нея ще бъде това, което търсите.
— Каза ли какво пише на табелата?
— Кауърдс Кросинг6. Всички местни знаят това място, защото там можете да погледнете реката, ако ви е страх да влезете в нея. Преди години там имаше въжен мост и затова се нарича така.
— Ще трябва да се изкачите пеша дотам — каза Кени. — Познавам местността, защото идвам тук от малък, и дотам няма пътека.
Кристъл не се съгласи и започна да спори със съпруга си.
Ейвъри посегна към телефона, но спря. Едно бързо обаждане до Марго, за да й каже къде отива. Дали да рискува?
Кени най-после надвика жена си и докато онази се цупеше, обясни подробно на Ейвъри как да стигнат до Кауърдс Кросинг. Тя извади картата от джоба си и помоли Кени да й отбележи мястото на картата.
Джон-Пол се появи с две торби, пълни с минерална вода и храна. Взе два шоколадови десерта и ги пъхна в по-малката торба, после се отправи към колата. Кени скочи от тезгяха и хукна след него, за да се увери, че Джон-Пол няма да опита да потегли, без да плати.
Ейвъри взе парче хартия и написа на него номера на Марго.
— Кристъл, искам да отидеш с колата си до друг телефон и да се обадиш на този номер. Кажи на който се обади къде съм и накъде съм тръгнала. Ще получиш много пари, ако се обадиш — обеща тя. — Но не използвай този телефон.
— Колко пари?
— Пет хиляди долара. — Каза първата цифра, която й хрумна. — И когато заловим човека, когото търсим, ще има двойно по-голяма сума за награда и ти ще я получиш цялата.