Силна експлозия разтърси земята. От другата страна на хълма небето стана яркочервено.
— Заводът! — прошепна тя. — Ти взриви завода.
— Това беше единственият начин да се уверя, че няма да остане никакво количество РЕМ-4. Ти знаеше, че е най-вероятно да се случи това. — Той напъха дистанционното управление обратно в джоба си. — Казах ти, че ще го изтрия от лицето на земята. — Изправи се. — Хайде. Трябва да стигнем до плажа от другата страна на острова. Хората на МакДъф ще са в завода, за да проведат операцията по разчистването. А Кели те чака, за да те заведе на ланчията.
— Не.
— Да. — Той я погледна. — Ти свърши достатъчно. Остави ни да свършим останалото.
— Санборн. Той е в къщата. И в онзи сейф са моите файлове.
— Ще ги взема.
— Моите файлове, моята работа, моята отговорност. — Тя затича към къщата, която беше на върха на хълма. — И трябва да побързаме. Възможно е да е чул експлозията. Ще се досети какво се е случило, ще грабне файловете и ще изчезне. Вероятно е планирал пътя си за бягство.
— Софи, имай ми доверие.
— Имам ти доверие. За известно време го бях изгубила. Имам проблеми с доверието. Но реших, че вярвам в себе си и в собствените си инстинкти, така че трябва да вярвам и на теб. — Тръгна още по-бързо. — Но доверието няма нищо общо с това.
Той изруга тихо.
— Окей. По дяволите, тогава, ще го направим заедно. Не трябва да се опитваш да свършиш всичко сама. Вече ме измами по отношение на Бош. Ако си спомняш, аз самият исках да отърва света от Бош.
Как би могла да забрави? Кимна.
— Така че, ще трябва да ме застреляш, за да ме спреш да ти помогна. — Той я погледна право в очите. — И знаеш, че ще направя всичко за теб.
— Да.
Къщата беше само на неколкостотин ярда от тях. Не се виждаше охрана. Това не означаваше, че няма охрана вътре, помисли си тя.
— Санборн има двама души охрана, които са винаги с него. Не ги виждам.
— Може ли да се стигне до библиотеката от задната страна на къщата?
— Да. Има веранда, която има врата и към библиотеката. — Тя кимна с глава към ъгъла на къщата. — Няма охрана. Къде са?
— Каза, че охранителите са само двама?
— Вероятно е решил, че няма нужда от повече с всички те тези потенциални роби на острова. — Тя кимна към френските прозорци. — Това там е библиотеката.
— Не свети. Ще останеш ли тук, докато аз проверя?
— Не.
— Дяволите да го вземат! — Тръгна към вратата. — Тогава, прикривай гърба ми.
Ройд тръгна с едното рамо напред, стигна до прозорците и ги отвори.
Не последваха изстрели. Той легна на пода и се претърколи на една страна. Софи го последва. Все още нямаше изстрели. Той запали джобното си фенерче и лъчът му обходи стаята. Беше празна. Никакъв звук в стаята. Никакъв звук в цялата къща.
— Може да е изтичал към завода, когато е чул експлозията — каза тя.
— Не мисля, че би направил това. Не би рискувал така ценното си скривалище. Би избягал, за да спечели време и отново да започне борбата. — Изправи се на колене. — А това означава, че си права и че най-вероятно е взел със себе си диска с формулите на РЕМ-4.
— Как?
— По въздуха или с лодка. — Той тръгна към вратата. — Не сме чули хеликоптер. Обзалагам се, че е отишъл на кея и е влязъл в морето с някаква лодка.
И той затича като луд.
Санборн се качваше в лодката в края на дългия кей, когато те стигнаха до пристанището. Единият от охраната току-що беше включил двигателя.
— По дяволите! — изруга Ройд и стисна здраво оръжието.
— Кеят е прекалено дълъг. А все още сме извън обсега на оръжието. Ще трябва да се приближим още. И той отново затича.
— Скъпа Софи! — извика Санборн, когато лодката започна да се откъсва от кея. — Надявах се да те видя, за да ти кажа в лицето, че в момента синът ти страда от бавна и агонизираща смърт. Обадих се, когато видях експлозията в завода.
— Той не е мъртъв — каза Софи. — Ти си в ръцете ни, Санборн.
— Не ти вярвам.
Със сигурност вече бяха достатъчно близо.
— Вярно е.
— Тогава, трябва да направя така, че никога повече да не го видиш. — Санборн кимна с глава на човека от охраната до себе си. — Застреляй я, Кърк.
Мъжът вдигна карабината. О, Господи, карабината имаше обхват, какъвто техните пистолети нямаха.
— Не!