— Аз съм здрава и силна.
— Изглеждаш така, сякаш ще те счупя, ако те стисна.
— Тогава, значи външният ми вид лъже. — Тя спря при камъните. — Не можеш да ме пречупиш, Ройд.
— Мога. — Той седна на земята и започна да отваря чантата. — Много съм добър в това. Мога да чупя неща и… хора. — Вдигна поглед към нея. — Обаче никога не го правя. Това много ще ме нарани.
Тя не можеше да диша. Чувстваше как пулсът й се ускорява и издува вените й от вътрешната страна на китката. Не можеше да откъсне поглед от него.
— Седни и яж. Вкусно е. Ще пием пепси-кола. Чудесно.
Тя бавно седна срещу него. Не беше чудесно. Чувстваше се слаба и леко й се виеше свят. Исусе, не се беше чувствала така от тийнейджърските си години. Внимателно взе сандвича, който той й подаде. Не биваше да го докосва. Би било грешка. По дяволите, да го гледа, също беше грешка, защото й се искаше да протегне ръка и да погали с пръсти бузата му. Той беше толкова силен, толкова напрегнат, но тя знаеше, че може да намали напрежението. А това я караше да се чувства силна. Господи, все едно бяха Адам и Ева и проклетата ябълка. Онова, което чувстваше, беше чисто примитивно.
А може би не беше толкова примитивно.
— Всичко е наред. — Той изучаваше изражението на лицето й. — Няма да ти се нахвърля само защото ти се чувстваш малко уязвима. Не затова те доведох тук.
Тя искаше да отрече, че е уязвима. Не можеше да лъже. Никога в живота си не се беше чувствала по-уязвима.
— А защо ме доведе тук?
Ройд смръщи вежди.
— Ти имаше нужда да се отпуснеш. — Той отхапа от сандвича си. — И исках да ти кажа, че… Че бях груб с теб. Не исках да дойдеш с мен и се държах грозно.
— Да.
Той сви рамене.
— Не го направих с намерението да те нараня. Разбира се, интересува ме дали ще живееш, или ще умреш.
Беше като малко момче, което не желае да прави признания. Софи повдигна вежди.
— О, това е утеха. Значи ме излъга, като каза, че пет пари не даваш? И че искаш да ме използваш по друг начин?
— Е, излъгах, че това е единствената причина. — Той се усмихна. — Обаче това наистина беше главната ми мотивация. — Усмивката му изчезна. — И все още е. — Той доизяде сандвича си, излегна се на пясъка и затвори очи. — Все още.
Тя го гледаше с гняв, примесен с почуда. Типично за Ройд беше да отправя предизвикателни забележки като тези, а после да не й обръща внимание.
— Изяж сандвича си и се изпъни. — Ройд не отвори очи. — След днешния ден, може да нямаш шанс да се отпуснеш. Винаги, когато можеш, трябва да се възползваш от добрите моменти.
— Знам.
Тя глътна последната хапка и известно време остана седнала, загледана в него. Той като че ли щеше да заспи. Да върви по дяволите! Тя се облегна на камъка.
— Ако заспя, по-добре ме събуди, преди да е дошъл приливът. Да знаеш обаче, че не обичам да ме будят грубо.
— А аз понякога обичам да ме разтърсят. Това, както и шокът, раздвижват кръвта. Някой път ще ти покажа…
— Не искам да…
Не трябваше да му говори. Всяка дума, която той казваше, извикваше образ в съзнанието й. Ройд, гол в леглото онази първа нощ. Ройд, който я гледаше напрегнато — поглед, който я караше да се чувства странно и да остава без дъх.
— Не мога да се отпусна, когато ми говориш.
— Добра забележка. Но ти си умна жена. Това е един от проблемите ми. Ти никак не приличаш на лекар.
— И как трябва да изглежда един лекар?
— Не като теб. Когато измиеш косата си, тя е къдрава и мека като на дете. Повечето време не се гримираш, изглеждаш чиста, гладка и…
По дяволите, ето, че отново я заливаше горещина.
— Според думите ти, приличам на Шърли Темпъл — каза тя. — Надявам се, че съм чиста, но у мен няма нищо детско. — Тя затвори очи. — Аз самата имам дете, помниш ли?
— Как бих могъл да забравя? Той господства над целия ти живот.
Това беше истина. Само че Майкъл й се струваше много далеч в този момент. Много отдавна не се беше чувствала просто жена, а не майка. Усещаше ясно и осезателно тялото си, мускулите си, гърдите й се спускаха и повдигаха в такт с дишането й. Очите й бяха затворени, но тя си представяше морето, пясъка и Ройд.
— Всичко е наред. — Ройд говореше тихо, гърлено. — И така трябва да бъде. Нямах предвид нищо друго. Но ти си човек. Ако имаш нужда от мен, аз съм тук, Софи.