— Ще направя така, че да си струва. — Той прекоси стаята за секунди и я хвана за ръката. Падна на колене пред нея.
— Дай ми три минути.
— Стани. Няма да ти дам…
Тя потръпна, защото устните му погалиха корема й. Дланите му обхванаха дупето и тя почувства как мускулите й се свиват.
— Три минути. — Езикът му я галеше. — Винаги можеш да промениш решението си по-късно.
— Мога ли? — Пръстите й се заровиха в косата му. — Не съм сигурна.
— И аз не съм сигурен. — Той я погали с буза по корема. — Вероятно лъжа. Хайде, върни се в леглото. Няма да те принуждавам, няма да има никакъв натиск…
— Чувствам натиск в момента. — Гласът й беше неравен. — Мисля, че коленете ми ще се огънат.
— Остави ги да се огънат. — Той я дръпна на пода и я покри с тялото си. — И килимът е добър колкото леглото…
— Ройд…
— Тихо, прекалено е късно… — Той разтвори краката й. Господи, беше й добре. — Имаме прекалено силна нужда от секс. Ти имаш нужда от него. Чувствам го.
— Тогава, дай ми го. — Тя стисна зъби и заби нокти в гърба му. — И, за Бога, не ми задавай повече глупави въпроси или ще те убия…
— Окей? — прошепна Ройд, когато я освободи от тежестта на тялото си. — Не бях ли прекалено груб?
— По кое време?
Сега дъхът й излизаше по-лесно, но тя все още трепереше. Ройд беше само на няколко сантиметра от нея, но не я докосваше. Искаше той да я докосне, да почувства допира на кожата му. Май се държеше като нимфоманка. И двамата бяха стигнали до оргазъм няколко пъти, търкаляха се по пода като животни, а тя искаше още. Тогава, вземи го, по дяволите! Тя протегна ръка и го погали по гърдите. Той беше топъл и леко влажен от потта. Дланта й сякаш се наелектризира, когато докосна твърдите къдрави косъмчета по гърдите му.
— Да, груб беше. И аз бях груба. А сега, кой от нас трябва да се чувства виновен?
— Само запитах. — Той хвана дланта й и я поднесе към устата си. — Просто правя проучване.
— Какво?
— Мога ли да ти задам още един въпрос?
— Абсолютно не. — Тя го гледаше с любопитство. — Какъв?
Той засмука показалеца й.
— Аз ли съм най-добрият, когото някога си имала?
Тя го гледаше така, все едно не можеше да повярва на ушите си.
— Ти, самодоволно копеле!
— По-добър ли съм от бившия ти съпруг?
— Ройд, кой задава такива въпроси?
— Аз. — Той наведе глава и погали зърното й с устните си. — Важно е.
— За да бъде поласкано егото ти?
— Не. — Той вдигна глава и я погледна. — Ако съм направил нещо неуместно, трябва да знам за това. Трябва да съм най-добрият, когото си имала. Ако не съм, ще поработя по въпроса.
Тя го гледаше изумена.
— Знаех, че обичаш съревнованията, но това отива малко прекалено далеч.
Той поклати глава.
— Започваме с много малко общо помежду си. Може би има няколко въпроса, по които сме съгласни, но нямаме време да ги обсъждаме. А дотогава имаме това, което имаме. Няма да позволя сексът да не е добър и ти да се откажеш от него. Или да не се въртиш край мен.
— Трябва да се въртя край теб. Съществува РЕМ-4.
Той стисна челюсти.
— Трябва да пожелаеш да останеш с мен.
— Защо?
Той не отговори веднага.
— Защото изпитвам нещо към теб. Не съм сигурен какво е, но не мога да позволя то да си отиде.
— Колко прецизно казано.
— Ти си учен, не аз. Единственото, в което съм прецизен, е в това, как да поваля човек, който се намира на хиляда ярда от мен. — Устните му се изкривиха. — Ти трепериш. Не ти харесва.
— Повечето хора биха трепнали при тези думи.
— Не е задължително. На някои жени им харесва идеята да са близо до смъртта. Това им дава определена тръпка. — Той се изправи. — Хайде да си лягаме.
— Може би е по-добре да се върна в стаята си.
— Още не. — Той й помогна да се изправи. — Отново казах не каквото трябва. Трябва да се поправя.
— И да се докажеш като най-добрия в секса?
— По дяволите, не. — Той я прегърна. — Просто искам да съм най-добрият за теб. Какво лошо има в това?
Той само трябваше да я докосне и тя започваше да тръпне, беше готова.