Докторът се прекъсна тук и остави ненадейно гостите, защото едно запъхтяно момче го повика при един болник в съседната къща.
Дружината остана смаяна, в недоумение, под впечатлението на странния докторов разказ, напуснат на най-главното място.
— Чудно е, как да не съм чел във вестниците за убийството — каза един.
— Та нашите вестници само с псувни се пълнят — каза друг, като допи остатъка от изстиналия си чай. — Имаме ли преса? Най-важните събития отминуват незабележени, щом не могат да направят от тях политика. Един нещастен шоп, убит пак от шопи, за тях няма значение; а да се убие кокошката на някой партизанин или да се одращи ухото му, олелия до бога, цели реки кръв пролени!
— Ба, мистификация на доктора — каза Р., учител от гимназията.
— Не вярвам — подзе друг, — всичко е правдоподобно.
— Никак не! — каза членът от касацията, — куп несъобразности. Първо: срещнатите хора, които изглежда, че не са видели нищо…
— Аврамов, ти си лош психолог — прекъсна го първият; — поведението на коларя е естествено, като се знае шопската страхливост и природно лукавство… Докторът сам обясни това.
— А солдатите?
— Защо да не предположим, че са излезли на шосето, по косвен път, отвъд 3-й километър, та не са видели трупа?
— Това е вероятно — каза доктор Ф.
— Празна работа, роман ала Габориò…
Доста време следваха препирните. Недоизказаното от докторовата история оставяше простор за всякакви догадки и предположения.
— Я не си блъскайте ума — каза съдията; — нашият мил домакин съчиняваше прелестно… Той като човек е сериозен, като лекар — съвестен; но вие знаете с каква слава се ползуват ловците… Ловец ритмува с лъжец.
— Браво, браво, господин съдия! — извика доктор М. шеговитосърдит, който се завърна и бе чул последните думи. — Преди да подпишеш смъртната ми присъда, как нема великодушието да дочакаш да чуеш края на историята ми? Значи, прав бях, че не исках да падна в ноктите на правосъдието! Аз бях съвършено искрен.
— Кажи края! — извикаха всичките.
— Края е този, че се убедих, че вечерта съм присъствувал на одирането от селяните един заклан от тях вол, вероятно паднал на пътя, когато го карали.
Тая развязка разсмя всичките.
Слугинчето донесе нов чай. Разговорите се продължиха в очакване новата година, като минаха на други теми, по-весели и пак тъй незначителни.
София, януари 1900 год.