— Най-накрая започваш да стопляш.
— Най-накрая — повтори Софи.
— Свършихме ли? — попита Дийн.
— Мисля, че да — отвърна тихо Софи.
— Тогава се качвам горе.
Блъсна стола си назад, взе чашата си с вино, но после размисли и грабна и бутилката, обърна се и излезе от стаята.
Щом чу стъпките му нагоре по стълбите, Софи отиде до шкафа и си извади палтото. След това се измъкна през задния двор, заобиколи къщата, излезе отпред и извървя няколкото метра по улицата до мястото, където бе паркиран тъмносин седан. Отвори вратата и се качи отзад.
Детектив Акерман и детектив Питърс седяха на предните седалки.
— Здравейте — поздрави тя. — Всичко наред ли е?
— Свършихте страхотна работа — похвали я Питърс.
— Значи чухте всичко?
— Да, и го записахме — потвърди Акерман.
— Тогава знаете, че не успях да го накарам да направи самопризнания — каза Софи.
— Не сме го и очаквали от вас — успокои я Акерман.
— Справихте се страхотно — подчерта Питърс. — Никой не е очаквал самопризнание. Накарахте го да си признае за връзката и че ви е проследил на игрището за голф. Тези две признания са много важни.
— Но и имейлите доказват изневярата — изтъкна Софи. — И вероятно стъпките край трупа и тази от игрището щяха да съвпаднат, нали?
— Ще се учудите какви чудеса правят адвокатите, когато се хванат за разумното съмнение. Така успяват да разтеглят това понятие, че ако съдебните заседатели не са сто процента убедени, не могат да произнесат осъдителна присъда. Затова имаме нужда от всичко, което можем да докопаме, защото делото ще се основава на косвени доказателства, а в този вид процеси винаги има място за шикалкавене. В тях всички улики са добре дошли, но решението на съдебните заседатели в крайна сметка се определя от отношението им към обвиняемия. В тази връзка това, което тази вечер получихме, може да обърне нещата. След като съдебните заседатели чуят записа, няма да повярват и на една дума на съпруга ви. Колко пъти си смени версията?
— А съдебните заседатели наистина ли ще слушат записа? — попита Софи.
— Ако му бъде повдигнато обвинение — със сигурност. Не виждам на какво основание адвокатът му може да го извади от доказателствата. Подсигурили сме процедурно всичко.
— Това е добре — кимна Софи.
— Добре ли сте? — погледна я изпитателно Питърс.
— Да. Добре съм — отвърна тихо Софи.
— Направихте нещо много трудно — каза Акерман. — Не ви е било лесно да решите дали да ни се обадите, а след това и да се съгласите да ви сложим микрофон.
— Не е първият микрофон в тази кухня — отбеляза Софи и леко се усмихна.
— Вярно, агентката по недвижими имоти.
— Сега разбирам защо толкова много искаше тази къща. И кой приятел му е препоръчал агентката. Вероятно след като сте чули всичко, вече нямате много високо мнение за мен.
— Напротив, нямаме високо мнение за съпруга ви — поправи я Акерман.
— Трябва да погледнете на нещата от хубавата им страна — добави Питърс.
Софи и Акерман се обърнаха едновременно към Питърс и го погледнаха сякаш беше откачил.
— Коя е хубавата страна? — изуми се Софи.
— След този разговор, дори да се окаже, че не е виновен, няма да се чудите дали сте постъпили правилно.
69.
Софи и Алекс
Софи слезе от колата на детективите, но не се върна у дома. Тръгна надолу по улицата и звънна на друг звънец. След миг чу стъпки, Алекс й отвори и я дръпна вътре с въпроса:
— Добре ли си? Нещо да не се обърка?
— Зависи какво имаш предвид под „обърка“ — отвърна Софи. — Не мога да остана дълго. Не съм казала на Дийн къде отивам. Не че му пука.
— Значи все пак го направи?
Тя кимна.
— Нека ти сипя нещо за пиене…
Този следобед, след като се върна от града, Софи не отиде право в полицейския участък с находките си, а се отби първо при Алекс.
Сега седеше с питието, което той й даде, и му разказваше какво се бе случило, след като си тръгна от тях. Описа му как е отишла в участъка, говорила е с детективите, решила да запише разговора с Дийн, как си е сложила микрофон и накрая — за самия разговор.
Алекс я слушаше, но съвсем не в мълчание. В някои моменти не можеше да сдържи възклицанията си.