— И сега какво? — попита я той, когато разказът свърши.
— Детективите ще дойдат утре рано, преди Дийн да тръгне за работа, и ще го помолят да отиде с тях в участъка. Сутринта ще знаят и дали отпечатъците от обувки съвпадат и ако е така, ще получат заповед за обиск, за да сравнят пробите от влакна и косми.
— Същата процедура, през която преминах и аз.
— Хм.
Помълчаха известно време.
— Виж какво — каза Алекс. — Искам да ти благодаря.
Софи махна с ръка, но той не й обърна внимание.
— Не, сериозно. Това, което направи… Наистина не знам какво да кажа.
— Няма нужда да казваш нищо. Не го направих заради теб.
— Не? Искаш да повярвам в глупостите, които си пробутала на детективите? Че си го направила, защото си сметнала, че така е правилно?
— Не, пък не очаквам и те да повярват. Но и няма да си призная направо, че ми бе писнало и че исках да си върна на това лъжливо копеле, което ми изневерява.
— Значи си го направила от гняв?
— Разбира се, че гневът ме бе завладял.
— И аз нямам нищо общо?
Софи не отговори.
— Абсолютно нищо?
Софи извърна очи от него и произнесе с равен глас:
— Виж, вероятно не трябва да се виждаме известно време.
— Защо?
— Защото ще разследват съпруга ми във връзка с убийството на твоята жена. Това е достатъчно голяма неприятност, за да си навличаме и нови, като предизвикваме хората да говорят за нас и дали не съм го предала заради теб. Искаш ли да пишат такива неща във вестниците? И смяташ ли, че ще помогне?
— Имаш право — съгласи се Алекс. — Може би наистина не трябва да се виждаме известно време.
— Трябва да се връщам — каза тя и понечи да стане, но Алекс я хвана за китката. Дийн я бе сграбчил по същия начин, но това беше съвсем различно докосване.
— Недей още.
— Не?
Той поклати глава.
— Още не.
— Има ли още нещо, за което трябва да поговорим?
— Не.
— Тогава защо?
— Няма причина — отвърна той. Наведе се и я целуна отстрани до устата. След това целуна долната й устна. Тя само стоеше като вцепенена. Той се отдръпна и я погледна, сякаш за да прецени реакцията й.
— Отдавна не съм целувала друг, освен съпруга си — прошепна Софи.
— А аз пък отдавна не съм целувал никого — отвърна Алекс.
— Трябва да вървя — каза Софи, но не помръдна.
— Искам да останеш — настоя той.
И тя остана.
70.
Алекс
Следващия следобед Алекс влезе в кантората на адвокатката си. Отпусна се на един стол срещу бюрото и както обикновено, понечи да си качи краката, но тя го спря:
— Хей, свали ги от там.
— Сигурен съм, че и преди сме го обсъждали — намръщи се Алекс. — Вече съм получил разрешение.
— Отхвърля се.
— Отхвърля се? — повтори Алекс, като се правеше на ядосан.
— Точно така. Ако искаш да си качваш краката на моята имитация на антикварна мебел, ще трябва да те заподозрат в ново убийство.
— Не ти ли стига да съм заподозрян в едно?
— Стига ми, разбира се.
При тези и думи Алекс се наведе напред.
— Какво знаеш? — попита той.
Рут се усмихна.
— Много неща не знам, но едно знам със сигурност и то е, че ако скоро не се замесиш в друго дело за убийство, вече няма да имаш нужда от услугите ми.
Алекс се вгледа в нея. След това извика от радост. Хвърли се през бюрото, вдигна Рут от стола и я целуна отривисто и продължително по бузата.
— Хей, внимавай. Нали не искаш да ме изкушаваш? Скоро ще съм свободна жена.
— В такъв случай — каза закачливо Алекс, наведе я назад и се надвеси над нея.
— Пусни ме — изхриптя Рут и започна да го удря. — Зави ми се свят.
— Сега ти си ми в ръцете, а не аз в твоите.
— Имам чувство, че никога не си бил в ничии ръце, но ако не ме пуснеш, няма да ти кажа последните новини.
Алекс бързичко й помогна да седне обратно на стола и мина от другата страна на бюрото.
— Какви са те?
— Тази сутрин са прибрали Дийн Райт за разпит. — Млъкна, като го гледаше изпитателно. — Не ми изглеждаш много изненадан.
— Не съм. Той беше любовник на жена ми.
— И кога разбра? И как? И защо не ми каза? Не мога да повярвам, че си ме оставил да го науча от полицията.
— Така е по-добре — каза Алекс. — Пък и не ми беше на мен работа да ти казвам.