— Точно за това дойдох да поговорим — каза Акерман.
— Не съм сигурна дали мога да понеса още разкрития.
— Знам. И нямам представа как ще понесете това.
Софи притвори очи, сякаш да се стегне.
— Не мисля, че съпругът ви е убил Джулия Стоу.
Тя рязко отвори очи.
— Но всички улики сочат към него… Да не би да е станала грешка?
— Не, уликите със сигурност водят към съпруга ви. Но ми се струва, че са прекалено много.
— Не разбирам.
— Първо, не мислите ли, че е малко странно съвпадението Алекс да дойде при вас за помощ и после някак си да се окаже, че тъкмо съпругът ви е имал връзка с жена му?
— Но той не знаеше, че става въпрос за моя съпруг — опроверга го Софи.
— Разбира се. Така твърди той. Но според мен е знаел. И е използвал тази информация, за да се измъкне и да не бъде наказан за убийството.
— Как?
— Според мен той е поставил уликите. Знаел е, че ще бъде основният заподозрян. Но не е искал да насочи разследването прекалено бързо към съпруга ви. Това също би изглеждало подозрително. Затова се е престорил, че не знае кой е любовникът на жена му, и е използвал вас, за да разкриете „тайната“.
— Не — възрази Софи и поклати глава. — Не би го направил.
— Сигурна ли сте?
— Защо ми казвате това?
Акерман й отговори с въпрос.
— А вие защо сте толкова разстроена?
— Не съм — защити се тя. — Поне не заради това, което си мислите. Разстроена съм, защото според мен грешите.
— Само помислете — настоя Акерман. — Той е организирал всичко. До най-малката подробност. И го е изиграл перфектно. Наредил е местопрестъплението. След това, когато вие сте открили тялото, е направил всичко възможно то да остане непокътнато и никой да не унищожи уликите, които е поставил…
— А случайно да сте се замисляли — прекъсна го Софи, — че е искал да запази всичко непокътнато, за да може да докаже истината, защото е знаел, че е невинен? Колкото до накисването, аз пък смятам, че може да е станало точно обратното. Може би Дийн се е опитвал да накисне Алекс. Ами ако Джулия му е разказала за първата му съпруга? И когато е чул това, е решил да инсценира самоубийство, защото е бил сигурен, че всички подозрения ще се насочат към Алекс.
— Май наистина много ви се иска този мъж да е невинен. Дори това да означава, че съпругът ви е виновен.
— Не става въпрос кой искам да е невинен — подчерта Софи. — А само за улики.
— Така ли? Сигурна ли сте?
— А вие, детектив? За вас наистина ли само уликите са важни? Може би сте точно толкова пристрастен, колкото и аз.
Акерман въздъхна.
— Вижте, преживяхте тежки моменти. Съпругът ви се оказа кретен. Просто не искам да гледам как се увличате по някой още по-лош. Стойте далеч от Алекс Стоу. Само това исках да ви кажа.
73.
Присила
Присила видя колите от прозореца — бяха строени по цялото протежение на улицата. Сателитните чинии, стърчащи от покривите им, й подсказаха за какви коли става въпрос.
Дори не си облече палтото. Изхвърча през вратата и тръгна надолу по улицата. Когато се приближи, видя надписите по вратите на колите — все съкращения на национални телевизии. Репортерите сновяха наоколо и се трупаха пред къщата на Дийн и Софи.
Присила се втурна към най-близкия човек — оператор, който си нагласяше камерата.
— Какво става тук? Да не би някой да е пострадал? — попита тя.
— Една жена е убита преди няколко седмици — отговори операторът.
— Знам. А това стълпотворение защо е?
— Арестували са извършителя.
— Но той живее по-надолу по улицата — каза Присила.
— Кой живее по-надолу?
— Човекът, който я е убил. Съпругът.
— Не е бил съпругът. А любовникът.
— Какъв любовник?
— Този човек. — И операторът посочи към къщата. — Името е Райт или нещо подобно.
Присила само поклати глава.
— Невъзможно.
— Арестували са го вчера. — Операторът я погледна по-внимателно. — Хей, вие да не сте му приятелка? Искате ли да кажете няколко думи пред камерата? Манди — извика той към групата репортери. — Хей, Манди, ела тук.