Застана пред пътната врата и позвъни няколко пъти с надеждата, че Дийн поне ще погледне кой е. Наложи се да държи пръста си на звънеца почти минута, преди вратата най-накрая да се отвори и тя успя да избяга от въпросите, които репортерите крещяха, като се вмъкна вътре.
— О, боже, те са като чакали — каза тя и се усмихна леко на Дийн.
Той не й се усмихна в отговор. Тя направи нов опит.
— Как си? Побърках се от притеснение.
— Кой е? — попита женски глас от кухнята.
— Никой — извика Дийн в отговор. — Една съседка. Връщам се след секунда.
— Коя е тази? — попита Присила, надничайки към кухнята.
— Адвокатката ми. Не че е твоя работа.
— Жена? — подхвърли скептично Присила.
— Какво искаш, Присила? — попита нервно Дийн.
— Какво искам ли? Исках, по-точно имах нужда да те видя — поде развълнувано тя. — Да разбера какви са тези глупости.
— Тези глупости, както ги наричаш, са, че съм обвинен в убийство.
— Но това е нелепо.
Дийн се облегна на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Страхотно, ще кажа на съдията, че според теб е нелепо. Сигурен съм, че веднага ще свали обвинението.
— Ами алибито ти?
Той сви рамене.
— Какво алиби?
— Софи не каза ли на детективите, че сте били заедно в онази нощ?
— Не, каза им, че се прибрала в спалнята, а аз съм останал долу да гледам телевизия и не знае кога съм си легнал.
— Но… — Присила поклати глава и се опита да осмисли информацията. — Но дори и да е така, защо не ги е излъгала?
— Не е ли очевидно? Защото иска да отида в затвора.
— Но защо? — проплака Присила.
— Защото й изневерявах. И защото смятах да я напусна.
— О, Дийн, това е ужасно.
Той изсумтя.
— Не мисля, че имам нужда да ми го казваш.
— Нищо чудно, че си ми ядосан. Софи се опитва да те накаже, а всичко е било заради мен…
— Заради теб ли? — повтори Дийн. — Ти нямаш нищо общо с това.
— Какво искаш да кажеш? Току-що заяви, че Софи не ти е подсигурила алиби, защото е разбрала за нас.
— Не, не съм казвал подобно нещо. Казах, че е защото е разбрала, че й изневерявам, но не с теб. — Гласът на Дийн беше пълен с толкова силно отвращение, че Присила се сви, все едно я бе ударил.
— Но ти не беше… Искам да кажа, не би могъл…
Дийн се взря в нея.
— С коя? — успя най-накрая да попита Присила.
— С коя ли? С Джулия, разбира се.
— Разбира се — повтори Присила като насън. — Ами ние?
— Мисля, че трябва да си вървиш.
— Никъде няма да ходя — заяви тя. — Не и докато не оправим нещата между нас.
— Нищо няма да оправяме. Няма „нас“. Не разбираш ли?
— Разбира се, че има „нас“. Ако мислиш, че това ще ме уплаши, грешиш. Знам, че ме обичаше. Знам го.
— Колко си тъпа, Присила. Използвах те.
— Използвал си ме?
— Като параван. Ако флиртувах с теб, никой нямаше да заподозре, че съм влюбен в Джулия. След като тя бе убита и започна разследването, реших, че ще е по-убедително, ако нещо се случи между нас. Така ако Софи заподозреше, можех да кажа, че имам връзка с теб.
— Не! Лъжеш. Не знам защо, но лъжеш. Сигурна съм, че това между нас беше истинско.
— Истинско? Ти очевидно нямаш ни най-малка представа какво е истинско.
— А ти имаш ли?
— Да — каза Дийн. — Имам.
— О, да. С жената, която си убил.
Присила разбра, че е отишла твърде далеч, когато видя изражението на лицето му.
— Махай се — каза той тихо. — Веднага.
Присила се обърна и побягна.
75.
Присила и Гордън
Останалата част от деня беше най-тежкото време в целия живот на Присила. След като си тръгна от къщата на Дийн, тя успя да си проправи път през глутницата репортери и да се прибере в дома си. После се качи в спалнята. Но веднага щом затвори вратата, се свлече на пода. И остана там свита на кълбо и разплакана.
В някакъв момент пропълзя до леглото и се мушна под завивките. Стана само да отиде до тоалетната. Беше се поуспокоила, но направи грешката да се погледне в огледалото в банята. Изглеждаше изпита и измъчена и… стара. Как е могла изобщо да си помисли, че все още може да привлече мъж като Дийн, запита се тя. Трябваше да се изправи лице в лице с фактите. Беше обречена да живее с Гордън — стабилния, надежден и скучен Гордън. Тази мисъл я потискаше, но такава беше реалността. Към края на деня успя да се съвземе и слезе долу да чака съпруга си. Откри, че й стана приятно, когато той се прибра.