— О, Гордън, слава богу, че вече си вкъщи — каза тя веднага щом той прекрачи прага. — Днешният ден бе един от най-ужасните, за които се сещам. Опитах се да ти се обадя в работата, но секретарката ти ми каза, че си тръгнал. А това беше много отдавна. Къде беше?
Гордън отвори уста, за да й отговори, но Присила не му остави тази възможност.
— Дори не знам откъде да започна. Първо, отидох до Ашли тази сутрин и тя, тя…
— Знам — каза Гордън.
Присила прие думите му за емоционална подкрепа и продължи.
— Нали знаеш колко странно се държи напоследък? Е, днес разбрах причината. Бременна е и вероятно вече е започнала да се примъква към жените от другия литературен клуб. Затова е била толкова груба с мен. Решила е, че повече не й трябвам. И ми наговори такива оскърбителни неща.
— Знам — каза пак Гордън.
Този път Присила чу думите му или по-скоро долови нещо в тона му.
— Знаеш? Какво искаш да кажеш?
— Знам за това — отвърна Гордън.
— И откъде знаеш?
— Ашли ми се обади.
— Тя… ти се е обадила? — Сърцето на Присила заби силно, като си спомни как попита Ашли защо да й пука и как на раздяла тя й отвърна, че ще разбере. Присила го бе приела за празна заплаха. А сега започваше да си мисли, че май е подценила Ашли.
— Да, обади ми се — повтори Гордън.
— И защо ти се е обадила?
— А ти как мислиш?
— Нямам представа. Вече си мисля, че нищо не знам. Имам чувството, че би казала всичко, само и само да ме нарани — каза Присила в отчаян опит да се защити. — А аз нищо не съм й направила. Не знам какво има против мен.
Гордън не отговори. Само я гледаше.
— Какво? Защо ме гледаш така? Какво ти каза тя?
— Съобщи ми, че с Дийн Райт сте любовници.
На Присила дори не й се наложи да изиграе, че е шокирана — не можеше да повярва, че Ашли наистина му е казала това.
— Видя ли? Подозирах, че ще измисли някаква подобна простотия. Ти нали не й повярва?
— Напротив — каза тихо Гордън. — Повярвах й.
— Значи предпочете да повярваш на нея, а не на мен?
— Не, разбира се, че не.
Присила тъкмо се канеше да въздъхне с облекчение, но замръзна, когато чу следващите думи на Гордън.
— Затова се обадих на Сюзан.
— Какво си направил? Думата на Сюзан нищо не струва. Тя повече не ми е приятелка. Сигурна съм, че най-много от всичко на света иска да ни раздели. Би казала всичко, за да се случи това.
Гордън се усмихна.
— Какво ти е толкова смешно? Нищо смешно не виждам.
— А аз виждам. Когато говорих с нея, Сюзан отрече да има нещо между теб и Дийн.
Присила се опита да си възвърне позициите като подхвърли:
— Е, поне е била честна.
Но Гордън бе видял изненадата й и бе разбрал всичко.
— Не, не вярвам да е била. Всъщност тя изобщо не може да лъже. Но се опита да те прикрие.
— За бога, вярно е. Казах ти, нищо няма между нас — настоя Присила. Тук вече наистина казваше истината.
— Нищо ли?
— Абсолютно нищо.
— Кога го видя за последен път?
— Преди сто години — излъга Присила. — Дори не си спомням.
Гордън тъжно поклати глава.
— Видях те — каза той. — Видях те днес по новините. Показаха как влизаш в къщата му.
Присила все повече се чувстваше в капан. Но може би щеше да успее да го убеди и да се спаси.
— Аз… — започна тя, но Гордън я прекъсва.
— Не ме лъжи повече, Присила. Работата е там, че знаех още преди Ашли да ми се обади. И то от отдавна.
— Но това беше нищо. Наистина, Гордън, нищо не сме правили. Само се целувахме. Това е. Кълна се. Можеш да попиташ когото си искаш. И всичко свърши.
— Да, свърши — изрече Гордън с тон, който никога преди не бе чувала.
— Какво… искаш да кажеш?
— Присила, искам развод.
— Гордън, моля те. Това беше огромна грешка. Съжалявам. Никога няма да се повтори.
— Не е само заради изневярата. А и заради това, че нямаше да ми кажеш, освен ако не станеше абсолютно наложително. И ми се струва, че всичко между вас е свършило, но само защото Дийн е арестуван. Иначе вероятно нямаше да се откъснеш от него толкова бързо.
— Това не е вяр… — започна Присила, но осъзна, че така ще се разкрие. Ала вече беше прекалено късно.