— Детектив Акерман — каза Присила. — Не очаквах да ви видя тук.
— И аз не очаквах да ви видя тук — отвърна Акерман малко натъртено.
Тя усети обвинителния му тон и инстинктите й се задействаха — трябваше да отвърне на удара.
— Е, сега вече имате достатъчно свободно време, случаят е разплетен. Но май пак сбъркахте, а?
Беше очаквала да уцели десетката с това изречение, затова се шокира, когато Акерман само сви рамене.
— Не е най-важното нещо на света — каза той и очите му се обърнаха към Сюзан.
— Ето ти доказателство, че старото куче може да научи и нови номера — вметна Сюзан.
— Ако наистина искаш да го докажеш, върни се в кухнята и довърши вечерята — отвърна Акерман.
— Да не би да ме наричаш старо куче? — изсмя се Сюзан. После се обърна към Присила. — Готвим вечеря — поясни извинително.
— Прегаряме вечерята — натърти Акерман и се усмихна широко на Сюзан.
— Казах ти, че не мога да готвя — защити се тя.
— Мислех, че скромничиш. Но очевидно съм сбъркал. Напоследък ми става навик.
Сюзан се обърна към Присила, все още с усмивка на уста. Опита се да стане сериозна, но не успя да изтрие щастливото си изражение.
— Извинявай, Присила. Наистина съжалявам. Не бих пожелала такова нещо на никого. Но ще се оправиш. Ще видиш.
И затвори вратата в лицето на Присила, макар че се опита да го направи внимателно.
Трета част
77.
Ню Йорк
Юли
Софи
Девет месеца.
Бяха минали девет месеца без никаква вест.
И един ден, когато процесът свърши и съдебните заседатели се оттеглиха, за да вземат решение, той се обади.
Софи беше в новия си апартамент. Беше живяла само в Ъпър Ийст Енд, затова когато се върна в града, си купи жилище в центъра. Домът, който бе делила с Дийн, беше класически шестстаен апартамент, а новият беше мансарда. Щом приключи с ремонта му, се погрижи в него да няма нито една антика. Избра си модерни мебели от дизайнери като Салоти, Кавали и Монтис. Беше като ново начало.
Но другата покупка на Софи се оказа още по-важна крачка. През последните месеци усилено бе търсила най-добрата търговска площ. Накрая я намери, даде оферта и сега вътре течеше ремонт. Щеше да отвори своя собствена книжарница за криминални романи.
Когато реши да го направи, си даде сметка, че инвестицията не е кой знае колко добра. Баща й би я направил на нищо, но реши да прати предпазливостта — и известна сума пари — по дяволите. И без това имаше прекалено много и от двете.
След като намери магазина, се свърза с архитект. Той самият беше любител на криминални романи и двамата заедно създадоха един напълно непрактичен, но по тяхно общо мнение — прекрасен проект. Решиха да преустроят магазина като къща, цялата в полици за книги. Имаше голяма всекидневна, в която клиентите можеха да си общуват. Щеше да има и няколко читални, както и кухня с големи овални маси, където смяташе да сервира кафе. Отзад се излизаше във вътрешен двор с дебели сенки, а отпред имаше големи френски прозорци, който също като на истинска къща гледаха към улицата.
Освен обичайните литературни четения, Софи предвиждаше да организира и премиери на книги, група за решаване на кръстословици, която да се събира в неделя, и накрая, но не и по важност — своя собствен литературен клуб.
Всички й казваха, че нищо няма да излезе. Но на Софи не й пукаше. Можеше да си позволи да изгуби пари, ала по всичко личеше, че бизнесът ще тръгне по-добре, отколкото бе очаквала. Вече писаха за нея в доста вестници. Историята си я биваше — съпругата на обвинен в убийство отваря книжарница за криминални романи.
Софи си мислеше, че би трябвало да предвиди интереса на медиите, след като беше съпруга на Дийн. Очакваше в началото да я преследват репортери, но когато даде да се разбере, че не възнамерява повече да контактува със съпруга си, който скоро щеше да й е бивш, предположи, че интересът ще замре. Но не стана така.
Не беше предвидила и влиянието на поведението й върху Дийн. Адвокатката му настояваше, че присъствието на Софи на процеса е жизненоважно. Мълчаливата й подкрепа би изпратила силно послание към съдебните заседатели. Би означавала следното: „Познавам този човек, омъжих се за него и все още му вярвам“. Отсъствието й от съда щеше да е изключително красноречиво. Но посланието, което Софи изпрати на Дийн по адвокатите беше просто: не. После той й отправи молба поне да заяви, че вярва в невинността му. Отговорът й беше същият.