— Искаш ли ти да го сготвиш?
— А ти искаш ли да чуеш новините или не? — попита Сюзан.
— Обзалагам се, че бившият ти съпруг отново ти се е обадил да ти каже каква грешка допускаш, задето още не си ме изгонила и не си прибрала него.
— Това едва ли би било новина — поклати глава Сюзан.
Хари й се бе обадил точно преди Коледа, за да й съобщи, че възнамерява да се ожени отново, и да попита дали не могат да побързат с развода и да оставят споразумението за собствеността за после. По-късно си призна, че я е помолил, защото приятелката му настоявала, а той бил сигурен, че Сюзан ще откаже. Напрежението започваше да го притиска, но не спря с плановете за сватбата, докато не стигнаха до предбрачния договор. Приятелката на Хари се бе опитала по всякакъв начин да го убеди да пропуснат тази част, но накрая, когато й бе дал ултиматум, че или подписва, или сватбата се отменя, тя го бе напуснала.
Не мина много време и Хари дойде при Сюзан за утеха. Изпадна в страшен шок, когато разбра истинската причина за готовността й да му даде развод, а именно — че тя самата е сгодена. Няма нищо по-привлекателно от недостъпната жена и Хари започна агресивна кампания да си я върне. Фактът, че Сюзан и Акерман се ожениха, не го спираше. Дори след като тя му каза, че е бременна, той пак не се отказа. Даже сякаш още повече се настърви. Обаждаше й се толкова често, че Сюзан започна да пресява разговорите.
— Значи не беше Хари? — попита Акерман.
— Не. Беше Софи.
— О, да, логично. Днес съдебните заседатели се оттеглиха за размисъл, нали?
— Всъщност тя отговори на мое позвъняване. По-рано й се обадих да видя как е.
След ареста на Дийн — и преди Софи да продаде къщата и да се върне в града — двете със Сюзан бяха станали близки приятелки. Едно от първите неща, които Софи каза на Акерман, когато разбра, че са се събрали със Сюзан, беше:
— Значи затова си бил тук вечерта, когато бях следена. И затова Дийн каза, че е виждал колата ти паркирана наоколо много вечери подред. Акерман се усмихна широко и отвърна:
— Ти се оказа много добър детектив.
— Е, какво каза Софи? — попита сега Акерман. — Добре ли е?
— Не съм сигурна. Обади ми се от някакъв самолет. Пътува за Сейнт Бартс.
— Според мен е страхотна идея да се махне от страната, докато произнесат присъдата.
— Не е само това — продължи Сюзан. — И аз мисля, че е добра идея, след като не поиска да дойде да постои при нас.
— И щом мислиш, че идеята е добра, какво те притеснява?
— Човекът, с когото е заминала.
Акерман вдигна рязко глава.
— Не и с…
— Да — кимна Сюзан. — С него. Не разбирам защо Софи постъпва така. Непрекъснато прави една и съща грешка.
— Може би това е по-силно от нея.
— Разбира се, че не е по-силно от нея. Целият опит с Дийн трябва да й е отворил очите. Когато преживееш нещо подобно, предполага се, че си си научил урока. Виж ме мен. Поне се уча от грешките си.
Акерман отиде до нея, обхвана лицето й с длани, наведе се и я целуна.
— Мислиш ли? — промърмори.
— Да — отвърна Сюзан. — Мисля, че този път направих добър избор.
79.
Софи и Алекс
Седмицата в Сейнт Бартс беше вълшебна.
Софи можеше да измисли само тази дума, за да я опише. Бе разтърсена от емоции, за които бе мислила, че никога повече няма да изпита. Същата луда тръпка, която бе усетила, когато започна да се среща с Дийн. Това би трябвало да я разтревожи, като се има предвид как свърши връзката им, но тя се опитваше да убеди сама себе си, че този път не греши. Вече можеше да усети, ако нещо не е наред. И проблемът беше, че вече усещаше.
Усещаше го през цялата седмица. Видя го на лицето му, когато той си мислеше, че не го гледа — макар че щом доловеше втренчения й поглед, веднага си слагаше усмихната маска. Не се страхуваше от него. Не беше това. По-скоро й се струваше, че той се страхува от нея. Но си каза, че това абсурдно.
Знаеше, че какъвто и да е проблемът, той беше една от причините за тяхното щастие. Изпълваше всеки миг с енергия, изостряше сетивата, точно както гладът прави храната по-вкусна.
На петия ден настъпи развръзката. Тогава дойде новината. Софи и Алекс бяха на терасата. Току-що бяха приключили със закуската, седяха и се наслаждаваха на гледката. Слънцето искреше по океанската повърхност и единственият звук, който се чуваше, беше мекото приплясване на вълните в брега. Телефонът иззвъня и разби на парчета тихата утрин, все едно някой хвърли камък в стъкло.