— Фондът за хеджиране на съпруга й — поде Сюзан.
— Фалирал — допълни я Присила. — Очевидно е бил пренатегнат докрай. Опитвал се е да си избие загубите до края на годината. Вместо това те нараснали до 30–40 процента. Може и повече да са. Маржовете полудели.
Бяха усвоили бизнес езика с годините.
— Ами неговите лични авоари…
— Не. Загубили са всичко. Сега Маргарет си стяга багажа. Смятам, че до края на месеца ще се изнесат.
— Чух, че къщата им вече е обявена за продажба — добави Сюзан.
— Горката Маргарет — въздъхна Канди. — Как го понася?
— Тя е невероятна — възкликна Сюзан. — Знаеш ли какво каза? „Преди нямахме нищо и се справяхме.“
— Но дочух, че съпругът й не го понася толкова леко — намеси се Присила.
— Следят го да не посегне на себе си — промърмори Сюзан.
— Това е ужасно.
— Знаете ги мъжете и тяхното его — каза Присила.
— Не мисля, че Хари би се самоубил — обади се Сюзан. — Сигурно веднага ще започне да мисли как отново да се върне на върха.
— На Гордън никога не му е пукало чак толкова — отбеляза Присила.
— Стюърт никога не би и помислил да посегне на себе си. Прекалено много се обича — засмя се весело Ашли, за да покаже, че се шегува.
Канди ги върна обратно на темата.
— Не мога да повярвам това за Маргарет. Ужасно е.
— Знам. Ще ми липсва. Беше невероятен читател. И в решаването на неделната кръстословица бе най-добра от всички ни.
— Това в моя случай не значи нищо — призна Сюзан.
— Сега ми е по-трудно да ви кажа това, което искам — каза Канди.
Настъпи кратка тишина, всички се вторачиха в нея.
— Какво има? — попита Присила направо зловещо.
— Просто искам всички да знаете, че… че… — Канди заекна.
— И ти ли се местиш? — изгледа я подозрително Присила. — Знаех си, че има нещо.
— Не. Не е това. Няма да се местя — заяви Канди.
— О, слава богу! Няма да понеса да изгубя още една от вас.
Канди направи гримаса.
— Е, точно това е.
— Какво?
Присила изобщо не очакваше отговора, който Канди й поднесе.
— Ще ставам майка — призна им тя.
Присила се засмя, но се сепна, когато видя изражението на лицето на Канди.
— Шегуваш се, нали? — Присила не беше сигурна за точната й възраст, но знаеше, че е над четиридесет, и пет.
— Не — отвърна малко хладно Канди. — Ще си осиновим китайче. Казва се Анна.
— Значи затова ходихте дотам — осъзна Сюзан.
— Не исках да ви казвам нищо преди да съм сигурна — продължи Канди. — В случай че нищо не се получи. Но се получи и я взимаме следващата седмица.
— Канди, това е прекрасно. — Сюзан хвърли нервен поглед към Присила и повтори: — Мисля, че е прекрасно. — Стана и отиде да прегърне Канди. — Поздравления!
— Поздравления — отекна след нея и Ашли.
Присила мълчеше.
Настъпи сконфузена тишина, която домакинята рязко наруши.
— Знаеш ли, не се налага заради това да напускаш групата. Нямаме правило, според което да не можеш да членуваш в клуба, ако имаш бебе.
Всъщност имаше такова правило, с което и Присила, и Канди се бяха съгласили изцяло, когато бе въведено, макар че Сюзан обичаше децата и с радост би говорила за бебета, вместо за книги. Но в резултат на тази забрана се бе сформирал друг литературен клуб, изцяло съставен от жени с деца. Присила знаеше, че Канди ще се премести в него, а в този квартал смяната на литературния клуб означаваше смяна на социалния кръг.
— О, скъпа — трогна се Канди. — Благодаря ти. Наистина го оценявам… но според мен така е най-добре.
— О — възкликна разочаровано Присила.
— Все още искам да ми се обаждаш в неделя за кръстословицата. Е, не тази неделя, защото ще сме в самолета за Китай — каза Канди и стана да си ходи.
— Няма ли да останеш да поговорим за книгата? — попита Присила.
— Заминаваме в неделя, а още не сме купили дори креватче. Мислехме си да спи при нас, но Майкъл се притеснява, че може да се претърколи и да я смачка. Затова май ще си вземем детско легло, за всеки случай, но… — И тя се разсмя. — Видяхте ли? Вече съм обсебена от бебето. По-добре да си вървя.
— Обади ни се, когато се върнеш — каза Сюзан. — Ще се радвам да дойда у вас да видя Анна.
— Непременно. Обещавам да ви се обадя, като се върна. — И хлътна в коридора. След миг чуха вратата да се отваря и гласа на Канди. — Здравей, Джулия. Не, тръгвам си. Съжалявам, че се разминахме. Но всички останали са вътре. Влизай.