— Може да е ФБР, ЦРУ се занимават с международни въпроси — уведоми го Софи.
— Мила, четеш прекалено много криминалета.
— Защо ти е толкова трудно да го повярваш? Не виждам нищо странно в предположението ми. Апаратура за подслушване може да се купи за по-малко от сто долара по интернет. Дванайсетгодишно хлапе би се справило. А си помисли какво предимство би й осигурило това. Ще знае дали се колебаем и дали се налага да свали цената. Също така ще разбере дали наистина искаме къщата и тогава може да вдигне цената и да се направи, че си тръгва.
— Ти си маниачка по теориите на конспирацията — каза Дийн. Но гласът му вече не звучеше така уверено.
— Нали знаеш какво казват: „Това, че съм параноик, не означава, че не се опитват да ме пипнат.“ А и някога да съм грешила? Спомни си, когато ти казах, че двамата дилъри на антики, които помолихме да оценят мебелите на баща ми, се наговарят за цените. Тогава ми се изсмя. Но се оказах права, нали? А и в двата случая не става въпрос за дреболии. Разликата може да се изразява в милиони долари. Как разбираш колко струва нещо? Струва толкова, колкото някой е готов да плати за него. Дори може да ни каже, че има и други заинтересувани, които са готови да предложат сумата. Тогава ще държи всички лостове.
Дийн се намръщи.
— Добре, но как го разбра?
— Не знам. Гледах я през прозореца. Имаше нещо в начина, по който говореше — или по-точно кога говореше. Отваряше си устата само когато ние млъквахме. Прекалено странно. И когато казах…
— … че е кучка? Значи това било!
Софи се усмихна широко.
— Трябваше да я видиш как подскочи.
Дийн отново се разсмя.
— Счупили са калъпа, след като са те направили, да знаеш.
Софи сви рамене, но изглеждаше доволна.
— Е… какво мислиш за къщата?
— Наистина ли толкова много я искаш?
— Наистина — призна си Дийн.
Това бе достатъчно за Софи.
— Щом толкова я искаш…
Той извика, вдигна я и я завъртя.
— Дийн, пусни ме — задърпа се тя през смях.
Той я целуна силно и дълго и я остави на земята.
— Сега да отидем ли да се изправим пред горгоната? Признавам, че малко ме плаши.
— Видя ли й ноктите? Все ми се струва, че ще ги забие в сънната ми артерия.
— Не се бой, аз ще те пазя — каза Дийн, обви ръка около кръста й и двамата се върнаха нагоре по поляната.
— Моля? С тези клечки? — подразни го тя, като го стисна за бицепсите.
Когато стигнаха до къщата, намериха агентката в кухнята да барабани с дългите си маникюри по мраморния плот. Вдигна поглед към тях и поде жизнерадостно:
— Е? Какво ще кажете?
Дийн й се усмихна в отговор. Софи винаги се бе учудвала на способността му да пуска в действие чара си — сякаш се контролираше от някакво кранче.
— Съпругата ми има нужда от време да си помисли, а в нашето семейство тя е шефът.
Агентката стрелна Софи с поглед, после пак се съсредоточи в Дийн. Изглежда усещаше, че той е нейната мишена, на него трябва да продава.
— Добре, но да знаете, че интересът е голям. Лично аз не смятам, че къщата ще се задържи дълго на пазара. Имам и друга двойка, която много напира, а те могат да се нанесат още днес. Мисля, че в момента подготвят финансите си. Ако сега решите, ще избегнете войната с наддаването.
Софи се обърна към Дийн и вдигна вежди, сякаш за да му каже: „Видя ли?“ Точно както беше предвидила, жената се опиташе да действа Дийн. Видя как той се изопна при думите на агентката, но й отвърна съвсем безгрижно.
— Ще се опитаме в най-скоро време да се свържем с вас.
— Имате ли някакви конкретни притеснения за къщата? — попита жената, като този път се обърна към Софи. Гласът й беше захаросан, на границата с презрението.
— Ами, струва ми се, че искам да науча малко повече за квартала.
При тези думи агентката веднага се стегна.
— Но той е един от най-хубавите. Знаете ли, че това е един от най-богаташките квартали наоколо?
— Не мисля, че съпругата ми имаше предвид точно това — притече се на помощ Дийн.
— Тогава какво имаше предвид? — Жената изглеждаше искрено озадачена.
— По-скоро какви хора живеят тук, нали, скъпа? О, сетих се — каза Дийн на Софи. — Дочух, че жените тук си имат литературен клуб. И познай какво четат? Ще ти подскажа. И ти четеш същото. — Млъкна и зачака реакцията й. Но след като Софи не реагира, той продължи. — Четат криминалета, глупаче. Хайде, мислех си, че поне малко ще се ентусиазираш. — Обърна се към агентката. — Криминалните романи са нейната страст.