— Много хубаво — отбеляза жената с лека усмивка. — Но ми се струва, че първо трябва да ви поканят.
Софи бе убедена, че злобата й се дължеше на дочутия коментар по-рано.
— Е, кого трябва да подкупя, за да издействам покана за жена ми? — попита Дийн. — Ако се преместим тук, разбира се — добави той, като хвърли поглед към Софи.
— Присила Бренър — отвърна агентката.
7.
Февруари
Присила и Сюзан
Присила звънна на вратата на Сюзан и докато чакаше да й отворят, тъпчеше енергично на едно място. Отнасяше се много сериозно към ходенето си пеша. Кварталът бе обвит от паяжина тихи, сенчести улички, далеч от главното шосе. По тях почти не минаваха коли, защото всичките бяха задънени или завършваха в полукръг. Присила си беше набелязала маршрут: една обиколка по него беше около километър и половина, а тя винаги правеше по три. Освен това маршрутът й минаваше покрай къщите на всички членове на литературния клуб и ако те погледнеха навън, всяка сутрин можеха да я видят как прави трите си обиколки. Но Сюзан нямаше нужда да я търси с поглед през прозореца, защото Присила се отбиваше да я вземе за последната обиколка.
Отвори вратата облечена в любимия си спортен бонбоненорозов анцуг.
— Готова ли си? — попита я Присила.
— Може ли…
— Никакви кучета — отсече Присила.
— Но те обожават да се разхождат — замоли се Сюзан.
— Ти непрекъснато ги оставяш да се спират и да душат.
— Иначе няма да им е приятно.
— Това не е забавление. Това е тренировка. — Присила погледна лентата на ръката си. — Хайде, сърдечният ми ритъм спада. Трябва да го поддържам в определени граници.
— О, извинявай. — Сюзан тресна вратата зад себе се, а щом Присила пое с бърза стъпка, тя тръгна да я догони.
— Говори ли вече с Канди? Знаеш ли, че се е върнала? — попита.
— Знам. Получих съобщение от нея. Не съм имала възможност да й отговоря.
— Но това беше преди повече от две седмици — учуди се Сюзан.
— Бях заета.
— О, да — каза Сюзан.
Настъпи мълчание, но Присила не можеше да се прави на напълно безразлична.
— Как е тя? — попита след малко.
— Добре е.
Пак настъпи мълчание. Но Сюзан заговори.
— Е, като оставим настрани факта, че не е спала нощем през изминалите три седмици. Освен това се опитва да спре цигарите.
— Канди спира да пуши? О, боже! — И Присила се разсмя.
— Не е смешно — възрази Сюзан, но едвам сдържаше усмивката си.
— Мислех си, че ще се опита да го направи, преди да доведе бебето вкъщи.
— Знам — каза Сюзан, която също вече се смееше. — Мислех си да отида да я видя, но ще изчакам, докато нещата се поуспокоят.
— И какво друго каза Канди?
— Че много й липсвал истински зрял диалог. И че жените от другия литературен клуб са страхотни и много умни, но не могат да водят смислени разговори, защото децата непрекъснато търчат около тях. Две изречения на кръст не могат да кажат, без да бъдат прекъснати.
— Не оставят ли децата у дома с бавачките?
— Някои смятат, че децата не бива да се отглеждат от бавачки.
— Боже мили! — беше всичко, което Присила успя да каже.
— Аз не бих взела бавачка. Поне не през цялото време.
— Как, за бога, Хари успя да те убеди да нямате деца? — възкликна Присила. — Ти си родена да бъдеш майка.
— Не исках да го насилвам да прави нещо, в което не е убеден.
— Ами твоите желания?
— Добре съм си и без деца — беше категорична Сюзан.
Присила отвори уста да каже нещо, но Сюзан я изпревари.
— О, исках да те питам — чу ли, че някой е купил къщата в стил ранен Тюдор? — Знаеше, че може много лесно да смени темата, ако й съобщи някоя клюка.
Присила почти спря на място.
— Не. Как така всички научават новините преди мен?
— Джулия ми каза. Срещнах я случайно онзи ден и тя го спомена.
— Джулия? Как така Джулия изведнъж знае всичко? Кой я е купил? И разбра ли кога се нанася?
— Едно младо семейство. Може би другия месец.
— Надявам се да е по-скоро. И се моля жената да чете. Имаме нужда от още един член, за компенсация на силиконовите цици.
— Ти я покани — упрекна я Сюзан. — И все още не разбирам как можа да поканиш Ашли след това, което Стюърт причини на Пам. Искам да кажа, че…