— Не искам да говорим за това — сопна се Присила.
— Добре.
Крачиха около една минута в мълчание.
— Ъъъ… — поколеба се Сюзан. — Исках да те питам нещо.
— Стига да няма нищо общо с Ашли и Стюърт.
— Не, няма нищо общо с тях.
Присила дочу нещо в тона на приятелката си, което я накара да обърне очи към нея.
— Какво?
— Става въпрос за Хари.
— Какво за Хари?
— Чудех се дали си забелязала някаква промяна у него.
— Промяна? Да не си е боядисал косата или пък да е отслабнал?
— Не. Имам предвид… Мисля, че се държи странно — каза Сюзан.
— Странно ли? Какво искаш да кажеш?
— Ами странно… Напоследък е много мълчалив. А ти познаваш Хари, той е всичко друго, но не и мълчалив.
Хари имаше силен глас и категорични мнения по всички въпроси, които никога не се колебаеше да заяви.
— Попита ли го? — поинтересува се Присила.
— Да. Няколко пъти. Казва, че е уморен. Предполагам, че работи повече напоследък, сякаш досега не работеше достатъчно.
— Повече ли? Имаш предвид, че често остава до късно вечерта?
— Знам какво си мислиш — каза Сюзан. — Но работи по закупуването на нова компания.
— Каква компания? — попита подозрително Присила.
— Не й знам името. Защо винаги очакваш най-лошото от хората?
— Опит — отвърна кратко Присила. — Но не ме изкарвай мен лошата. Ако си сигурна, че Хари е просто уморен от новата сделка, тогава защо повдигаш въпроса?
Сюзан не отговори.
— Произнасям на глас това, което си мислиш — изтъкна Присила.
— И какво би трябвало да направя?
— Нищо.
— Нищо?
— Нищо — повтори Присила твърдо. — Ако вдигнеш шум, само ще го прогониш. Освен това такива неща се случват непрекъснато.
— Знам… но не на мен и Хари — каза тъжно Сюзан.
— Очевидно и на вас.
— Те не би стояла със скръстени ръце, ако съпругът ти има любовница.
— Гордън? — Присила се изсмя. — Да има любовница? Ще ми се. Няма толкова въображение.
— И аз не мислех, че Хари някога ще го направи.
— Вероятно правиш от мухата слон. Обзалагам се, че си въобразяваш.
— Мислиш ли? — Сюзан искаше да чуе точно това, искаше Присила да й каже, че се заблуждава, че не е вярно.
Присила продължи.
— Виж какво, ще го наблюдавам довечера на вечерята у Джулия.
— Ако изобщо дойде — вметна мрачно Сюзан.
— Но ти при всички положения ще дойдеш, нали? Не би пропуснала възможността да зърнеш съпруга на Джулия, този мистериозен мъж. Имам предвид, че от три месеца са ни съседи, а не сме го виждали.
— Аз съм виждала колата му — отвърна Сюзан. — Но прозорците бяха матирани.
— А знаеш ли с какво се занимава? Откъде са му парите?
— Мисля, че е някакъв предприемач. Но Джулия не говори много за това.
— Според мен крие нещо — заяви Присила. — Вероятно факта, че прилича на жаба.
— Като заговорихме за вълка… — каза Сюзан.
Видяха ягуара кабрио на Джулия да потегля от алеята пред къщата й. След миг тя ги забеляза и спря до тях.
— Не мога да повярвам, че още не сте преминали на пилатес — подхвърли Джулия, като свали прозореца.
— Харесва ми да се разхождам — отвърна Присила.
— Е, може пък да решиш да опиташ пилатес някога. Само исках да се уверя, че и двете ще дойдете довечера.
— Не бихме го пропуснали за нищо на света — подчерта Присила. — Нямам търпение да се запозная със съпруга ти. Той ще бъде там, нали?
— Така мисля, след като живее при мен — отговори малко остро Джулия. — Е, до осем часа. Ще се видим тогава.
8.
Джулия и Алекс
— Не вярвам на очите си — каза Присила. — Просто не е честно.
— Наистина не е — съгласи се Сюзан. — Никак даже.
Стояха във всекидневната на Джулия, пийваха от виното й и се взираха в съпруга й.
— Ако имаше някаква справедливост на този свят, той трябваше да е стар, нисък и дебел, с косми по гърба и ръцете. Или поне плешив, с малко перчемче отпред като монах. А той е… — Присила махна безмълвно с ръка.
— Грегъри Пек — помогна й Сюзан. Имаше склонност да сравнява обикновените хора с филмови звезди.
— Точно — съгласи се Присила.
— Ашли направо му се слага — отбеляза Сюзан.