13.
Четири месеца по-късно
Октомври
Присила и Сюзан
Започваше смяна на сезоните. Изведнъж тънката блуза от ликра, с която Присила чакаше пред вратата на Сюзан, тъпчейки на място, за да не се снижава сърдечният й ритъм, вече не беше достатъчна, за да я пази от студа.
Сюзан изскочи навън с полуразкопчано яке и размаха брой на „Ню Йорк Таймс“.
— Какво? Какво има? — поинтересува се Присила. Сюзан затвори вратата зад себе си, за да не избягат кучетата, обърна се към приятелката си и възбудено попита:
— Видя ли вестника тази сутрин?
— Не, защо?
— Погледни първата страница на бизнес секцията.
Присила взе вестника и му хвърли един поглед. Там имаше снимка на Хари как се ръкува с друг мъж в костюм и двамата се усмихваха.
— Не мислех, че снимка на Хари във вестника може така да те развълнува — подметна малко нелюбезно Присила. Много добре знаеше, че Гордън никога няма да го снимат нито за първа, нито за която и да е друга страница на „Таймс“. Той сравнително рано стана изпълнителен директор по продажбите и отначало изглеждаше, че ще се изкачи високо в йерархията, но остана на тази длъжност повече от десет години и в един момент стана ясно, че няма да помръдне оттам.
— Не, не заради това. Десетки пъти са му публикували снимката във вестниците — отвърна Сюзан, без да се засегне от злъчта в думите на Присила. — Виж заглавието. Не го ли прочете?
— Казва се, че купува някаква голяма компания. Е, и?
— Не помниш ли? Това беше извинението на Хари да остава до късно в офиса. — Сюзан млъкна очаквателно, но Присила само я гледаше, затова продължи трескаво: — Не разбираш ли? Това значи, че не ме е лъгал. Казал ми е истината. Винаги преди закупуването на компания се работи по много. Няма начин да е работил по това и да е имал време за друга жена.
— Е, добре, това е страхотно. — Присила не искаше да си признае, че бе забравила за проблемите й с Хари. Сюзан не ги бе споменавала от седмици, а и тя си имаше други грижи, за които да мисли.
— Не мога да ти опиша колко бях притеснена.
— Нали ти казах, че правиш от мухата слон? — отвърна й Присила.
— Да, но въпреки това допускаше, че може и да ми изневерява. И смяташе, че ще премине. Но се оказа, че не е било така. Видя ли, не трябва винаги да предполагаш най-лошото за хората.
— Невинаги предполагам най-лошото за всички хора — поправи я Присила. — Само за мъжете.
— Дори и за Гордън? — попита Сюзан.
— О, Гордън не се брои. Той е толкова… ъъъ, зависим.
— Казваш го така, все едно е нещо неприлично. Имаш прекрасен съпруг. И те обожава.
— Досадно е да те обожават. Или поне когато те обожава Гордън е така — уточни Присила.
— Връзката ви може да не е от най-вълнуващите. Но никой брак не е. И никой не може да има всичко.
Сюзан имаше дразнещия според Присила навик винаги да се опитва да гледа оптимистично на нещата.
— Да не се опитваш да ни урочасаш всички да си прекараме живота в досада и посредственост? Освен това не смятам, че е вярно. Мисля, че можеш да имаш всичко, ако откриеш подходящия човек. Другите хора как успяват? Например Джулия. Тя има всичко.
— Така изглежда — съгласи се Сюзан. — Но пък и никога не се знае.
— Искаш да кажеш, че е възможно животът й да не е идеален? Не ме предизвиквай. Убедена съм, че Джулия е получила абсолютно всичко, което е искала.
— Никога не може да си сигурен какво се случва в живота на другите хора — повтори тезата си Сюзан.
Тя нямаше и представа колко е права. И че точно в този момент Присила беше влюбена.
14.
Присила
Влюбена. За първи път в живота си. На четиридесет години. Безнадеждно и невъзможно влюбена.
Помнеше първия миг, в който го видя. Беше поканила жените от литературния клуб и съпрузите им на по питие. Тъй като много строго следеше да не се клюкарства по време на сбирките, всеки месец някой от членовете на групата канеше останалите на гости. Беше ред на Присила. Стоеше с Ашли, Сюзан и Джулия до страничния бар и отпиваше от чашата си с вино, когато той се появи на вратата на всекидневната.
— Кой е този? — попита веднага Ашли, стискайки Присила за ръката. — О, боже, великолепен е.
— Копие на младия Робърт Редфорд — каза Сюзан.
— Много добро попадение, скъпа — съгласи се Ашли.