Изведнъж вече нямаше нищо против да я пращат където и да било.
— Разбира се — отвърна тя.
И поведе Дийн по коридора към кухнята. Отиде до шкафа с вино с размерите на хладилник. Дийн не отиде да претърси хладилника за напитки, а застана зад нея, докато тя отваряше шкафа. Почувства се като тийнейджърка, когато той се пресегна през рамото й, за да вземе една бутилка, и тялото му се отри в нейното… само дето никога не бе изпитвала подобна тръпка, дори като тийнейджърка.
— Е, какво ще кажеш? — попита той. — Мерло? Или каберне?
Тя се обърна с лице към него. Стояха много близо един до друг.
— Ти какво ще кажеш? — попита, тя и го погледна в очите. Искаше й се да я целуне. Трябваше да я целуне.
— Ще кажа… — Дийн сниши глас в тон с нейния. И започна да се навежда. Щеше да се случи. Тя тъкмо притваряше очи и повдигаше устни към него, когато чу скърцането на отварящата се кухненска врата. Помисли си, че ще ги хванат, но когато отвори очи, видя, че Дийн някак си е успял да отиде в другия край на стаята и стоеше пред вратата на хладилника, сякаш току-що я бе затворил.
— Какво ще кажеш за „отвертки“? Водка с портокалов сок? Обаче не е ли малко лигаво? — попита той.
Погледна през рамо и се направи на изненадан, че вижда Джулия на вратата.
— А, здрасти.
— Здрасти и на теб — отвърна Джулия, като премести поглед от Присила към Дийн.
— Какво става във всекидневната? — попита Дийн. — Аборигените ожадняха ли?
— Мисля, че съпругата ти има нужда от теб за нещо — каза Джулия.
— Значи трябва да се връщам. Но не бива да е с празни ръце. — И той отвори хладилника. — Това не го видях преди малко — отбеляза той и извади бутилка тоник. Дръпна едното чекмедже и добави: — А тук се натъкнах на златна мина. — И вдигна лайма. — Джин и водка с тоник — точно от това имаме нужда. И мисля, че си права за мерлото — добави към Присила. После се извърна към Джулия. — Е, да се връщам и да почвам да бъркам коктейли. — И избяга през вратата.
— Мерлото ми е малко сладникаво — каза Джулия на Присила, когато останаха само двете.
Присила извади две бутилки, погледна етикетите и отвърна:
— Да, и ние така решихме. Какво ще кажеш за каберне? Не е ли по-добро?
— Идеално е — отговори Джулия. Прекоси кухнята, отиде до хладилника, отвори го и се взря в съдържанието му.
— Какво търсиш? — попита Присила.
— Ами добре, че не търся портокалов сок. — Джулия се обърна към Присила и я изгледа. — Защото няма.
16.
Софи
Софи седеше на кресло достатъчно близо до останалите, за да се преструва, че следи разговора, без да се налага да се обажда. Слушаше Хари и Гордън, които обсъждаха покупката, току-що приключена от Хари. Подробностите вече бяха публично известни и Хари гореше от нетърпение да разказва за работата, отнела му месеци за планиране и създаване на стратегия.
Софи следеше повърхностно какво си говорят, но се правеше на заинтригувана, макар че през това време оглеждаше стаята. Очите й се спряха на съпруга на Джулия, Алекс. Преди миг Джулия бе изчезнала по коридора и сега Алекс седеше сам. Но изглеждаше напълно спокоен. Сякаш си седеше в собствената всекидневна и не забелязваше никого около себе си. Държеше чаша вино и се взираше в нея, погълнат от собствените си мисли.
На Софи й се струваше, че през последните месеци бе успяла да поопознае всички, с изключение на Алекс — което си беше странно, защото го намираше за най-интересен от цялата група. Бе забелязала как дори в голяма група хора се държи леко отвисоко. Като че ли не беше едно цяло с останалите. Беше успокоително да има още някой, който се държи така, както на нея й се искаше.
Точно затова си мислеше, докато го наблюдаваше. Когато той вдигна поглед към нея, нещо премина между тях. Очите им се срещнаха и тя усети как косъмчетата на ръцете й настръхват. Тогава усети нечий дъх в тила си, придружен от леко докосване, и подскочи, откъсвайки очите от Алекс.
— Вече не мога да целувам съпругата си, така ли? — попита Дийн и рязко се изправи, след като бе докоснал с устни шията й.
— Стресна ме — каза Софи.
— Нямаше да успея, ако не мяташе погледи по съпруга на Джулия.
— Не съм му мятала погледи. Просто… — Но млъкна. Какво всъщност правеше?
— Настръхнала си — забеляза той.