— Така ли? Сигурно ми е хладно.
Постави длан на бузата й.
— Гориш. И си зачервена. Да не би да се разболяваш?
— Не, нищо ми няма.
— Сигурна ли си? Не искам отново да се разболееш.
В гласа му имаше искрена загриженост и за нея си имаше основание. Софи напоследък не беше добре. Понесе тежко пролетта — Дийн работеше до късно, а тя се опитваше да се приспособи към новия си живот извън града. Но съпругът й настояваше, че всичко ще си дойде на мястото. Обаче грешеше.
През първия истински горещ летен ден тя най-накрая отиде до града. Първо се отби в книжарницата, където отново се почувства прекрасно. Сякаш се прибра у дома. Можеше цял ден да стои там, но си бе обещала, че ще си тръгне навреме, за да мине и през работата на Дийн. Когато пристигна там, откри, че той е излязъл за някаква среща. Асистентката му я пусна да го почака в кабинета, но мина час, а той все още не се бе върнал, затова тя си тръгна.
Оказа се, че страховете й от пътуването до града са били основателни, защото след него всичко отиде по дяволите. Отново изпадна в летаргия. Спря да готви, спря и да пише, дори спря да чете — освен книгите, които обсъждаха в литературния клуб, но и те изискваха огромни усилия. Когато я помолиха да предложи заглавие, избра „Невинен до доказване на противното“. Избра я, защото Джулия и Ашли — а което бе по-изненадващото, — и Сюзан не бяха я чели. Но също така и защото тя вече я беше чела толкова пъти, че нямаше нужда да я препрочита за обсъждането.
Седмици наред не ставаше от леглото преди обяд, а когато го правеше, си оставаше цял ден по халат. Ако Дийн не донесеше нещо за ядене вкъщи, поръчваха по телефона, защото хладилникът беше празен. И за първи път Софи отблъсна Дийн, макар и внимателно, когато започна да я целува по шията, което бе негласната му покана за секс. Случи се няколко пъти.
През цялото време Дийн бе изненадващо търпелив и нежен. Спря да я пита как върви писането. Освен това положи всички усилия, за да се прибира по-рано у дома, носеше й подаръци, които според него би трябвало да повдигнат духа й. Веднъж вечеря от „Жан-Луи“, един от най-добрите ресторанти в Гринич, друг път касета с любимия й филм „Диаболично“. Докато го гледаха, й масажира гърба. Отдавна бе разбрал, че тя не се интересува много от бижута, дори ушите й не бяха пробити, затова й донесе подписано първо издание на „Убийство в дома на свещеника“, първата книга за госпожица Марпъл на Агата Кристи.
Последният жест беше единственият, който предизвика у нея желаната реакция. Когато разопакова подаръка и видя какъв е, тя затаи дъх.
— О, Дийн — възкликна и запрелиства страниците така внимателно, сякаш се боеше, че ще се разпаднат.
— Харесва ли ти?
— Прекрасна е — отвърна тя тихо. — Много ми харесва. — Но когато харесваше подаръците му, обикновено му се хвърляше на врата, и както той обичаше да се шегува — буквално го задушаваше в прегръдките си. Този път само разлистваше книгата и прокарваше пръсти по подписа на заглавната страница.
След като и това не я накара да се почувства по-добре, той й предложи да отиде на лекар. Може би е добре да пие антидепресанти.
Тя поклати глава.
— Няма от какво да се срамуваш — каза й Дийн. — Такива неща обикновено са наследствени, а от това, което си ми разказвала, ми се струва, че майка ти е имала сериозни проблеми с депресията.
— Ще си помисля — отвърна тя.
— Един мой приятел ходи при страхотен лекар по същите причини. Мога да му се обадя и да взема…
— Казах, че ще си помисля — повтори Софи, но този път с тон, който сложи край на разговора.
Може би споменаването на майка й я бе уплашило и извадило от летаргията, но на другата сутрин, когато будилникът на Дийн иззвъня, тя не се претърколи настрани както обикновено и не се зави презглава. Не че мисълта да стане и да се изправи пред новия ден този път й беше по-приятна, но успя някак си да събере сили и да се вдигне. На следващия ден успя и да се облече. А на по-следващия дори отиде до супермаркета. Всичко изискваше неимоверно усилие — сякаш се опитваше да тича във вода, но въпреки това го правеше.
Дийн се зарадва. За него като че ли всичко си стана както преди. А тя се чудеше как е възможно той да не усеща разликата. Как може да не забелязва, че вече не е същата?
Успя да се насили да върши същите неща като едно време, въпреки че ги правеше машинално като програмиран робот. Все още обаче се опитваше да отбягва събиранията с други хора. Ходеше на срещите на литературния клуб, но отказваше да посещава партита. Измъкна се от последните две, за което на Дийн му стана неприятно, опита се да пропусне и това у Ашли, но Дийн настоя да я придружи.